OshtePan Новините от Панагюрище и региона
псевдоним Яворов, е роден на 13 януари
/1 януари стар стил/ 1878 г. в гр.Чирпан.
Творческият му не е гладък и еднопосочен. Показаелно е стихотворението „Две души„
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца…
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея – горя! – и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
В началото пише стихотворение, свързани с нерадостната съдба на ограбените като „На нивата“, „Сизиф“, поемата „Градушка“. Следват творби за живота и смъртта, за самотата и любовта. Сред най-известните му стихотворения са „Две хубави очи“, „Ще бъдеш в бяло“, „На Лора“, „Вълшебница“, „Блян“, в които се проявява като виртуоз на поетическата реч, способен да съчетае в едно силата на римуваното слово, на музиката и живописта. Те са посветени на двете жени в живота му, които имат огромно значение – Мина и Лора. 
Губи и двете и след смъртта на Лора на 36-годишна възраст Пейо Яворов се самоубива на 29 октомври 1914 г.
Да си спомним шедьовъра „Две хубви очи“, който в наши дни е композиран и се изпълнява от примата на българската естрада Лили Иванова
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете..
