OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в Свищов се ражда бъдещият Щастливец– Алеко Иваницов Константинов, автор на редица произведения, сред които хумористично-сатиричнfjf „Бай Ганьо”.
Бащата на Алеко е виден търговец, а майка му се слави като природно надарена жена със силно развито чувство за хумор. Първоначално Алеко учи в местното училище, а после три години в Априловската гимназия.По време на Руско-турската война 1877-1878 г. става писар в канцеларията на местния губернатор Найден Геров, където по същото време работи и Иваан Вазов.
След Освобождението баща му го изпраща в Русия да продължи образованието си. През 1885 г. Алеко Константинов завършва право в Одеса и се връща в България. Няколко години е съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Понеже, както и днес, самозабравили се властници се опитват да му налагат какви присъди д произнася над политическите им опоненти, неподкупният съдия се оказва неудобен и скоро е уволнен. Но дори безработен е преследван, младият юрист не изневерява на своите разбирания и запазва морала и достойнството си.
Алеко Константинов е основоположник на българския туризъм и един от учредителите на Туристическото дружество.
Прекланя се пред прелестите на българската природа и описва в пътни бележки впечатленията си от нея.
Посещава Всемирното изложение в Париж, Фрнция, през 1889 г.; Прага,Чехия, през 1891 и Чикаго, Америка, през 1893 г. Преживяванията си от последното описва в пътеписа „До Чикаго и назад“, издаден през 1894 г.
Когато през 1894 г. в България се провеждат избори, той е кандидат за народен представител от родния си град Свищов. Потресен е от бесрамието на властта, измамите и фалшификациите /ред.бел.: актуални и днес/, с които тя „печели“. Благородният му гняв безжалостно изобличава управниците в десетки фейлетони. Сатиричният му талант не подминава дори министър-председателя Константин Стоилов и Фердинанд – тогавашният български цар. С това си спечелва заклети врагове. През пролетта на 1897 г. , докато пътува с файтон заедно със свой съпартиец към Пазарджик, платени убийци стрелят из засада и Алеко Константинов е улучен. Убийството разтърсва цялата страна.
Най-известното произведение, с което се свързва името на Алеко Константинов, е „Бай Ганьо“ /1895/. Пише и пътеписи, най-известните сред които са „До Чикаго и назад“, „Какво, Швейцария ли?“, много фейлетони, сред които „По изборите в Свищов“, „Угасете свещите!“, „Разни хора, разни идеали“, разкази, най-известният от които е „Пази, боже, сляпо да прогледа“.
Голяма ччаст от творбите му са подписани с псевдонима Щастливец.
След Освобождението баща му го изпраща в Русия да продължи образованието си. През 1885 г. Алеко Константинов завършва право в Одеса и се връща в България. Няколко години е съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Понеже, както и днес, самозабравили се властници се опитват да му налагат какви присъди д произнася над политическите им опоненти, неподкупният съдия се оказва неудобен и скоро е уволнен. Но дори безработен е преследван, младият юрист не изневерява на своите разбирания и запазва морала и достойнството си.
Алеко Константинов е основоположник на българския туризъм и един от учредителите на Туристическото дружество.
Прекланя се пред прелестите на българската природа и описва в пътни бележки впечатленията си от нея.
Посещава Всемирното изложение в Париж, Фрнция, през 1889 г.; Прага,Чехия, през 1891 и Чикаго, Америка, през 1893 г. Преживяванията си от последното описва в пътеписа „До Чикаго и назад“, издаден през 1894 г.
Когато през 1894 г. в България се провеждат избори, той е кандидат за народен представител от родния си град Свищов. Потресен е от бесрамието на властта, измамите и фалшификациите /ред.бел.: актуални и днес/, с които тя „печели“. Благородният му гняв безжалостно изобличава управниците в десетки фейлетони. Сатиричният му талант не подминава дори министър-председателя Константин Стоилов и Фердинанд – тогавашният български цар. С това си спечелва заклети врагове. През пролетта на 1897 г. , докато пътува с файтон заедно със свой съпартиец към Пазарджик, платени убийци стрелят из засада и Алеко Константинов е улучен. Убийството разтърсва цялата страна.
Най-известното произведение, с което се свързва името на Алеко Константинов, е „Бай Ганьо“ /1895/. Пише и пътеписи, най-известните сред които са „До Чикаго и назад“, „Какво, Швейцария ли?“, много фейлетони, сред които „По изборите в Свищов“, „Угасете свещите!“, „Разни хора, разни идеали“, разкази, най-известният от които е „Пази, боже, сляпо да прогледа“.
Голяма ччаст от творбите му са подписани с псевдонима Щастливец.
