OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес Българската православна църква почита паметта на Св.мчци София, Вяра, Надежда и Любов.
През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си „София“, което значи „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Животът й бил низ от добри дела.
Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората – Надежда, а най-малката – Любов.
Майката и дъщерите не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години.
По пътя към двореца София и дъщерите ѝ отправили гореща молба към Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им.
Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.
Императорът предал телата на сестрите на майка им. Тя ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.
Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.
Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция
По пътя към двореца София и дъщерите ѝ отправили гореща молба към Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им.
Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.
Императорът предал телата на сестрите на майка им. Тя ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.
Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.
Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция
