OshtePan Новините от Панагюрище и региона
След цялостна реставрация в първите дни на януари 2018 г българската Желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул отново отвори врати за богослужение.
Тя е един от най-значимите български културно-исторически паметници. Осветена е на 8 септември 1898 г. от Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България.
През 1849 година българинът княз Стефан Богориди, който е влиятелен османски държавник, подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман,
позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом.
Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква.
Истинското строителство на желязната църква започва на 27 април 1892 г., когато Екзарх Йосиф I полага основния камък.Автор на проекта е османският архитекст от арменски произход Ховсеп Азнавур.
Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер„, макар тя да не е строила дотогава железни църкви, но вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
Източник: Уикипедия
През 1849 година българинът княз Стефан Богориди, който е влиятелен османски държавник, подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман,
позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом.
Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква.
Истинското строителство на желязната църква започва на 27 април 1892 г., когато Екзарх Йосиф I полага основния камък.Автор на проекта е османският архитекст от арменски произход Ховсеп Азнавур.
Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер„, макар тя да не е строила дотогава железни църкви, но вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
Източник: Уикипедия
