OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!“
Това е част от химна, който с вълнение пеем и слушаме в Деня на българската просвета и култура – 11/24 май.
Малцина българи обаче знаят, че, за да се „Свети” името на равноапостолите Кирил и Методий, заслугата е на панагюрския възрожденец Велко Радов Королеев, който през 1853 г. издава в Цариград своя „Месецослов или календар вечний“.
В него той призовава тогавашната българска общественост да приеме 11 май (24 май, н.ст.) за празник на солунските братя Кирил и Методий. Апелът му „може да бъде счетен за първо по време обръщение към за признаване на заслугите на светите братя”.
Своя апел за празник на Светите братя Кирил и Методий Велко Радов Королеев помества на 47 страница. Той гласи:
„Месец май ден 11-ий. В този ден честваме паметта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия.”
Велко Королеов вписва този празник на 11 май в резултат на неговото отдавнашно провеждане от българите. Той съзира, че Кирил и Методий са почитани от народа, че култът към тях е твърде силен, за тях се говори всред българската интелигенция, поради което намира за необходимо да отрази това фактическо положение в календара си.
Онова, което другите съставители на български календари преди него не са извършили или не се решавали да сторят поради опасения за възможни неприятности от страна на гръцката духовна власт, се решил да извърши Королеов.
За утвърждаване на Кирилометодиевия празник на 11 май работили и много други възрожденци след Велко Радов Королеев, за да се стигне до факта, че през 1858 г. той се чества не само в Цариград, а вече и в Пловдив, Стара Загора, Русе, Шумен, Свищов, Лом и Копривщица.
Днес 11/24 май е всепризнат български празник в Европа.
Призната бе и кирилицата след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г.
Малцина българи обаче знаят, че, за да се „Свети” името на равноапостолите Кирил и Методий, заслугата е на панагюрския възрожденец Велко Радов Королеев, който през 1853 г. издава в Цариград своя „Месецослов или календар вечний“.
В него той призовава тогавашната българска общественост да приеме 11 май (24 май, н.ст.) за празник на солунските братя Кирил и Методий. Апелът му „може да бъде счетен за първо по време обръщение към за признаване на заслугите на светите братя”.
Своя апел за празник на Светите братя Кирил и Методий Велко Радов Королеев помества на 47 страница. Той гласи:
„Месец май ден 11-ий. В този ден честваме паметта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия.”
Велко Королеов вписва този празник на 11 май в резултат на неговото отдавнашно провеждане от българите. Той съзира, че Кирил и Методий са почитани от народа, че култът към тях е твърде силен, за тях се говори всред българската интелигенция, поради което намира за необходимо да отрази това фактическо положение в календара си.
Онова, което другите съставители на български календари преди него не са извършили или не се решавали да сторят поради опасения за възможни неприятности от страна на гръцката духовна власт, се решил да извърши Королеов.
За утвърждаване на Кирилометодиевия празник на 11 май работили и много други възрожденци след Велко Радов Королеев, за да се стигне до факта, че през 1858 г. той се чества не само в Цариград, а вече и в Пловдив, Стара Загора, Русе, Шумен, Свищов, Лом и Копривщица.
Днес 11/24 май е всепризнат български празник в Европа.
Призната бе и кирилицата след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г.
