OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Жури,председателствано от Ангелина Жекова, и членове Юлия Момчилова и Лидия Стоицева определи най-стойностните стихотворения,
участвали в тазгодишното издание на Националния конкурс за непубликувана поезия за деца „Стоян Дринов“. Организатор на конкурса е Общинска библиотека „Стоян Дринов“.
Журито присъди първа награда – Диплом и 350 лв. на
Христина Петрова за стихотворенията „Прекрасен ден”, „Дъждец” и „Желание”.
Христина Петрова за стихотворенията „Прекрасен ден”, „Дъждец” и „Желание”.
Втора награда – Диплом и 250 лв., получи Жени Живкова-Стайкова за стихотворението „Жабешка сватба”.
Носител на третата награда – Диплом и 100 лв. е Стефка Данева за стихотворенията „Българска княгиня” и „Родина”.
Оценяващите дадоха и четири поощрителни награди – комплект книги и грамота, на:
Вихрен Бънков за стихотворния цикъл „За животните с любов”.
Цветанка Ангелова за стихотворението „Урок”.
Борислав Ганчев за стихотворението „Ачко първолачко”и
Димитринка Ненова за стихотворението – „Горска история”.
Тази година в конкурса се включиха 146 поети от България с над 500 творби, съобщиха от Общинската библиотека.
Публикуваме част от наградените стихотворения. Прекрасен ден
Събуди се рано с усмивка.
Широко отвори очи.
Протегна ръчички и тръгна
успешно да прави бели. Къде що намери – събори,
прерови любимия шкаф.
Навсякъде смело остави
с пет пръстчета свой автограф. Двузъба усмивка изпрати
на мама от коша с пране.
На тате в обувката сложи
да спинка кафяво мечè. Към кухнята после намина
щастливият малък юнак.
Там чаша със мляко намери.
Изля я, но пийна все пак. И ето, с мустачките млечни,
към мама засмяно търчи.
Прекрасен ще бъде денят му!
Отрано това си личи.
Борислав Ганчев за стихотворението „Ачко първолачко”и
Димитринка Ненова за стихотворението – „Горска история”.
Тази година в конкурса се включиха 146 поети от България с над 500 творби, съобщиха от Общинската библиотека.
Публикуваме част от наградените стихотворения. Прекрасен ден
Събуди се рано с усмивка.
Широко отвори очи.
Протегна ръчички и тръгна
успешно да прави бели. Къде що намери – събори,
прерови любимия шкаф.
Навсякъде смело остави
с пет пръстчета свой автограф. Двузъба усмивка изпрати
на мама от коша с пране.
На тате в обувката сложи
да спинка кафяво мечè. Към кухнята после намина
щастливият малък юнак.
Там чаша със мляко намери.
Изля я, но пийна все пак. И ето, с мустачките млечни,
към мама засмяно търчи.
Прекрасен ще бъде денят му!
Отрано това си личи.
Желание
Братче да си имам ден и нощ мечтая.
Скоро ли ще дойде искам да узная.
Никой не ми казва, отговора бавят,
или са заети, или все забравят. Куклите са скучни, песнички не знаят,
гоненица, жмичка с мене не играят.
Друго е със братче – казвам и на мама –
искам да съм кака и да съм голяма!
пари жадната земя,
а цветчета и тревички
клюмат морни без вода.
Пищна сватба днес се вдига
в блатото край ракитака.
С дар сватбарите пристигат,
шумно смеят се и квакат.
Жабуран е младоженец,
гордо най-отпред пристъпя.
Тъщата е пременена
и посреща гости скъпи.
Булката е Кекерана –
роклята и е с дантели,
с речни перли изтъкана –
сини, розови и бели.
Над водата заиграха
водни кончета златисти,
а до тортата от захар
лотос нежен се разлисти.
Поздравления! Овации!
Сватба по-прекрасна няма!
Но за още смях и танци
музиката липсва само.
-Младият щурец къде е?
пита Кекерана булка
-Да посвири, да попее
със лиричната цигулка.
Ето, Щурчо се задава
и засвири отдалече.
Но за пищната забава,
много скромно е облечен.
Кекерана се нацупи:
-Идваш с дрехи вехти, стари.
Нови щом не си си купил,
искам други цигулари!
Щурчо млад смутен отвърна:
-Други нямам, не нарочно!
Инструмента си прегърна
и се скри в тревите сочни.
А пък сивото магаре
незабавно се намеси:
-Имам лъскави пендари
и със гребен фин съм сресан.
Пременен съм и накичен
днес за сватбата голяма,
а да пея най-обичам!
-Почвай! –викна Кекерана.
И край жабешкото блато
ревна сивото магаре,
разтрепери се гората,
скри се кой където свари.
Стига!- Жабуран извика.
-Даже и добре облечен,
за певец не ставаш никак!
Ох, недей да пееш вече!
Тъщата се тук обади:
-Аз съм с дрехи официални,
имам даже и награди
от изяви музикални!
И край жабешкото блато
шумно тъщата заквака,
разтрепери се гората,
всеки скри се в ракитака.
Този крясък се не трае!
Чува се зад три баира!
Рече булката накрая:
-Малък Щурчо ще ни свири!
Моля те, ела, свирачо!
-каза мило на щурчето-
Нищо дрехите не значат,
щом богато е сърцето!
Сбърках, моля, извинявай!
А в гората ни голяма
знам, по музикална слава
друг на тебе равен няма.
Щурчо във тревата росна
без да чака пак покана,
нежно струните докосна,
песен весела подхвана.
Разтуптяха се сърцата,
гостите се разиграха
и край жабешкото блато
три дни скачаха и пяха.
Братче да си имам ден и нощ мечтая.
Скоро ли ще дойде искам да узная.
Никой не ми казва, отговора бавят,
или са заети, или все забравят. Куклите са скучни, песнички не знаят,
гоненица, жмичка с мене не играят.
Друго е със братче – казвам и на мама –
искам да съм кака и да съм голяма!
ДЪЖД
пари жадната земя,
а цветчета и тревички
клюмат морни без вода.
Птичките не пеят нежно,
бръмбарите не бръмчат.
Животинките на сянка
са се скрили да поспят.
Вечер идва със прохлада,
с топъл дъжд и лек ветрец
и оставя по земята
локви пълни със дъждец.
Сякаш чаши с чай небесен,
сипан от вълшебник стар –
за растения, животни
и мушички ценен дар.
Пият с благодарност всички
и се питат: „Ах, дали
утре, също като днеска,
Пищна сватба днес се вдига
в блатото край ракитака.
С дар сватбарите пристигат,
шумно смеят се и квакат.
Жабуран е младоженец,
гордо най-отпред пристъпя.
Тъщата е пременена
и посреща гости скъпи.
Булката е Кекерана –
роклята и е с дантели,
с речни перли изтъкана –
сини, розови и бели.
Над водата заиграха
водни кончета златисти,
а до тортата от захар
лотос нежен се разлисти.
Поздравления! Овации!
Сватба по-прекрасна няма!
Но за още смях и танци
музиката липсва само.
-Младият щурец къде е?
пита Кекерана булка
-Да посвири, да попее
със лиричната цигулка.
Ето, Щурчо се задава
и засвири отдалече.
Но за пищната забава,
много скромно е облечен.
Кекерана се нацупи:
-Идваш с дрехи вехти, стари.
Нови щом не си си купил,
искам други цигулари!
Щурчо млад смутен отвърна:
-Други нямам, не нарочно!
Инструмента си прегърна
и се скри в тревите сочни.
А пък сивото магаре
незабавно се намеси:
-Имам лъскави пендари
и със гребен фин съм сресан.
Пременен съм и накичен
днес за сватбата голяма,
а да пея най-обичам!
-Почвай! –викна Кекерана.
И край жабешкото блато
ревна сивото магаре,
разтрепери се гората,
скри се кой където свари.
Стига!- Жабуран извика.
-Даже и добре облечен,
за певец не ставаш никак!
Ох, недей да пееш вече!
Тъщата се тук обади:
-Аз съм с дрехи официални,
имам даже и награди
от изяви музикални!
И край жабешкото блато
шумно тъщата заквака,
разтрепери се гората,
всеки скри се в ракитака.
Този крясък се не трае!
Чува се зад три баира!
Рече булката накрая:
-Малък Щурчо ще ни свири!
Моля те, ела, свирачо!
-каза мило на щурчето-
Нищо дрехите не значат,
щом богато е сърцето!
Сбърках, моля, извинявай!
А в гората ни голяма
знам, по музикална слава
друг на тебе равен няма.
Щурчо във тревата росна
без да чака пак покана,
нежно струните докосна,
песен весела подхвана.
Разтуптяха се сърцата,
гостите се разиграха
и край жабешкото блато
три дни скачаха и пяха.
