OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Да осъзнаеш, че човекът е неразривно свързан с природата, да обърнеш гръб на житейските съблазни и да се посветиш на планината, е по силите само на хората с убеждения и принципи.
Сред тях е и панагюрецът Павел Делирадев. „В продължение на почти 4 десетилетия Павел Делирадев е всепризнат организатор на туризма и алпинизма в България. Като председател на столичното дружество „Алеко Константинов“ активно участва в изграждането на хижа „Алеко“ на Витоша. Под негово ръководство до хижаата от туристите е извършено и първото залесяване на Витоша. През 1929 год. по негова иницитива се създава Българският планинарски клуб, на който в продължение на 10 години е председател.
Същата година е инициатор за учредяването на Българското пещерно дружество, което също оглавява и ръководи до края на живота си. Целта на дружеството е да организира проучвания на пещерите и да се грижи да опазването им.
Павел Делирадев е един от първите, които преминават по билото на Стара планина. Годината е 1933. Разстоянието от 700 км той, Тодор Цветков и Найден Найденов преминават за месец, като си позволяват почивка само три пъти – на всеки 10 дни. Пътешественикът събира богат материал за географията, растителността и геологията на планината, като документира преживяваниятаси в пътеписа „От Ком до Емине“. Десетилетия веече това е утвърден в календара на Българския туристически съюз маршрут, който всяка година ентусиасти преминават. Панагюрецът трасира и други неизследвани маршрути.
През 1923 година с малка група като председател на софийското туристическо дружество прави първото зимно изкачване на връх Мусала. При минус 18 градуса планинарите тръгват от Чамкория /дн.Боровец/ и покоряват върха в 16 часа.
През 1947 годиина заедно с археолога Иван Велков очертават пътя на Ботевата чета от Козлодуй до лобното място на гениалния поет.
През 1952 година Павел Делирадев е ев експедицията, която проучва пътя на четата на Бенковски от средногорския Лисец до местността Костина в Тетевенския балкан. Благодарение и на Павел Делирадев е прокаран маршрутът „По стъпките на Хвърковатата чета“, по който от години панагюрското туристическо дружество „Бунай“ организира през май тридневен поход.
Оставената от Павел Делирадев диря е впечатляваща: близо 50 книги научна, научно-популярна и пътеписна литература, 15 публицистични издания и над 1 500 статии. Издава книги за красотата на почти всички български планини:Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Осогово, Средна гора. Посвещава издания на река Дунав и Чеерно море.
През 1926 година поставя началото на библиотека „Туристическа просвета“, а по-късно на детско-юношеските „Наша родина“ и „Нашата земя хубава“.
Съществен е приносът му в географската наука с издадената през 1934 г. „Българска географска христоматия“, пътеводителя „Из България“, излязъл през 1949 година в съавторство с Иван Велков и двутомният му научен труд „Принос към историческата география на Тракия“ /1953-1954/.
Плод на неговите усилия и умения е първата българска едромащабна карта на Рила, направена през 1939 г.
За биологиято ткрива водораслото, оцветяващо в червено снежните преспи през пролетта.
Но животът на природолюбителя не е праволинеен и духът му се калява в не едно изпитания, които по различни поводи съдбата му поднася.
Роден в Панагюрище н 15 февруари 1879 година в семейството на Неда Богданова и опълченеца Димитър Делирадев, Павел завършва четирикласното училище в родния си град и през есента на 1894 г. става учител в с.Кованлък, Ихтиманско. Там се запознава със социалиста Петър Орловски, който го въвежда в идеологията на учредената през 1891 година от Димитър Благоев партия.
За да усвои занаят, който да му даде възможност да бъде икономически по-самостоятелен, през 1896 г. той се записва в Столарското техническо училище в Русе. Увлечен от пропагандата на Димитър Благоев, на следващата година е сред учредителите на социалистическата партийна организация в Русе. Заради разпространението на неприемливите от тогавашните управляващи идеи, има незавидната съдба да бъде изключен от училището.
В средата на юли 1898 г. той тръгва пеш от Русе за Ямбол, за да участва в петия конгрес на БРСДП. На връщане, отново пеш, след преминаването на Стара планина, заболява от тиф и едва се добира до Русе. Шест месеца е прикован на легло в болница. Лекарите изгубили вяра, че ще го излекуват, и даже написали предварително смъртния акт. От коварната болест и дългото залежаване получава парализа на краката и лекарският консулт го изписва с убеждението, че ще остане инвалид за цял живот.
Но младият човек не може да се примири с такава съдба. О огромно усилие на волята успява да възвърне способността си да ходи и решава да се върне в Панагюрище. И тръгва пеш в невероятен поход от Русе през Стара планина до родното Средногорие. Преодоляването на това предизвикателство определя един от ръководните принципи в живота му след това – и при най-трудни положения да не се отчаайва, а да се бори.
Завръщайки се от Русе, в Панагюрище открива своя работиллница, за да осигури хляба си, но душата си отдава на Маркс и Енгелс. Той става стожер на социализма в града и около него се обединява не малка част от панагюрската интелигенция.
На 20 юни 1899 година е избран за председател на панагюрското читалище „Виделина“. Като такъв с редица постъпки, включително и с отношението си към деянията на панагюрската управа, той доказва всеотдайността си към градивното и справедливо начало в уреждане на споровете, към обединяване на усилията на всички в полза на общия интерес.
Беден и ученолюбив, за да продължи образованието си, към края на мандата си Павел Делиррадев се премества в София, където слуша лекции в университета. За да изразят признателността си към работата му, читалищните дейци в Панагюрище го избират за почетен член на институцията.
През лятото на 1904 г. Павел Делирадев става един от учредителите на Общия работнически синдикален съюз в България, а през революционната за Русия 1905 г. няколко месеца е в румънски затвор за връзки с ръководителите на бунта на руския броненосец „Потьомкин“.
След излизането си от килията заедно с литературния критик Георги Бакалов, Никола Харлаков и други Павел Делирадев е сред създателите на центристката група „Пролетарий“ в БРСДП, която по-късно се отделя като Български социалдемократически работнически съюз „Пролетарий“. За негов секретар е избран Павел Делирадев.
В края на 1906 г. бъдещият природолюбител активно се включва в железничарската стачка, като по същото време е редактор на вестниците „Стрелочник“ и „Железничарска борба“. Включва се в националноосвободителните борби на македонските българи през 1908. Като четник на Христо Чернопеев броди из Серско и Струмишко. След младотурската революция участва в учредяването на народната федеративна партия. Изработва нейния устав и програма. Определен е за редакторите на нейния партиен печатен орган в-к „Народна воля“.
Принадлежи към левицата на ВМОРО и заедно с Яне Сандански през лятото на 1909 г. се оттегля от тези борби и се отдава на публицистична дейност.
Принадлежи към левицата на ВМОРО и заедно с Яне Сандански през лятото на 1909 г. се оттегля от тези борби и се отдава на публицистична дейност. По време на войните е обикновен редник, който не престава да изпраща антивоенни дописки до вестниците „Заря“ и „Българска трибуна“.
Като противник на монархията след абдикирането на Фердинанд Павел Делирадев отказва да се закълне във вярност на новия цар Борис III и епод прицела на военния съд. От затвор го спасява бързото развитие на политическите събития. И тъй като в живота има какви ли не обрати, случва се така, че заради големия принос на панагюреца в науката, именно цар Борис III подписва едни път указ за награждаването му с орден „Св.Александър“ – Ivстепен, и втори път за награждаването му със сребърен медал за наука и изкуство. За мотивите, на които подчинява дейността си, към края на живота си Павел Делирадев ще напише: „Моята цел не е била да печеля слава и пари, а да популяризирам науката“. Природолюбителят приключва земния си път на 9 февруари 1957 г.
Животът му е едно от потвържденията, че можеш да бъдеш родолюбец не само когато се занимаваш с политика, а и тогава, когато чувстваш с цялото си същество, че „тук мила ми е всяка птичка и всяка мъничка тревичка“.
Още преди повече от половин век Павел Делирадев отпавя своето послание към бъдещите поколения: „Природата така вещо е наредила своите работи, че е предоставила всекиму свободата да я чувства и разбира по своему!“
Из книгата “Панагюрци вчера и днес“, първа част, 2007 г.
