OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф.д-р Тодор Кантарджиев прогнозира в началото на тази седмица по БНТ,
че тази зима се очаква да бъдат застигнати от грип между 1,5 и 2 милиона души.
Пикът на грипа се очаква следващата седмица, след което ще започне постепенен спад. Тази година обаче отшумяването на епидемията ще е по-бавно заради спецификата на самия вирус. Едва в края на февруари може да се очаква рязко намаляване на броя на заболелите, прогнозира още проф.д-р Кантарджиев.
„Когато човек е болен, 4-5 души около него получават имунитет, без да са се разболели. Те са в контакт с вируса и са направили имунен отговор“, обясни проф.д-р Кантарджиев. Той подчерта, че най-важното за намаляване на грипа са личните мерки – избягване на контакт с болни хора, носене на маска в случаи на грип и други.
Симптомите на грипа са: повишаване на температурата, рязка загуба на сили, болки в мускулите, гърлото и очите, напомни той и посъветва при усещането им да се потърси консултация с лекар. Преглед при специалист се препоръчва, ако признаците се задълбочат няколко дни.
Директорът на НЦЗПБ допълни, че тази година продължават случаите на парагрипни вируси, които имат подобна на грипа симптоматика, но не дават усложнения.
Грипният вирус се разпространява от човек на човек по въздушно-капков механизъм. Под формата на аерозол и капчици вирусът влиза в организма през дихателните пътища. По-големите частици се задържат в горните дихателни пътища. По-малките могат да стигнат до по-долните отдели на дихателната система.
Произходът на тежката грипна интоксикация, която е водещият симптом на заболяването, не е напълно уточнен. Причината е комплексна и включва промени в клетъчния метаболизъм с натрупване на токсични продукти, а също и участието на имунната система. Организмът има много механизми за защита срещу навлизането на „нашественици”, но при някои болни възникват усложнения.
Децата под 1 година, възрастните над 65 години, бременните жени и хората от всяка възраст със съпътстващи заболявания са с по-висок риск от възникване на усложнения. Възможно е грипът да се усложни с ларингит, пневмония, бронхит, отит, синузит, миозит, миокардит, перикардит, менингит и др.
Пневмонията е едно от най-сериозните усложнения. Тя може да е вирусна – причинена от грипния вирус, или бактериална. Пневмония се подозира при висока температура, задух, кашлица. Вирусната пневмония най-често възниква 3-8 дни след заразяването, а бактериалните пневмонии след 4-14 дни.
Появата на усложненията зависи от състоянието на имунната система и вирулентността на вируса. Застрашени са бременни жени, старите хора, имунокомпроментираните пациенти. Някои грипни щамове са много вирулентни и могат да предизвикат пневмония и при млади, здрави хора (както е било по време на пандемията през 1918 – 1919 г.).
Освен пневмония може да настъпи и влошаване на хронично заболяване на сърцето и дихателната система. Например, болни от астма могат да получат пристъп, а при тези със сърдечна недостатъчност да се влоши състоянието. Характерно е обострянето на хроничните бронхити и ХОББ.
Могат да настъпят усложнения и от горните дихателни пътища – ларингит или стенозиращ субхордален ларинготрахеит. Те са по-чести при деца. Възпалението на синусите (синузит) се среща във всички възрастови групи.
От страна на нервната система усложненията са сериозни – менингити и менингоенцефалити, периферни невропатии (синдром на Guillain-Barre, пареза на черепно-мозъчни нерви, полиневрити). Грипните вируси и особено грипният вирус В, се считат за причинители на синдрома на Reye, който засяга най-често деца и се характеризира с бързо настъпваща енцефалопатия и чернодробна дисфункция. За рисков фактор се счита употребата на аспирин.
ИЗТОЧНИЦИ:БНТ и framar.bg
