Напусна ни неповторимият Стефан Петришки, за когото Панагюрище бе на първо място

Павлина Вайсилова 12:20, 10 януари 2017 Летопис 2 коментара 190 Прегледа

На 9 януари си тръгна от грешната земя дългогодишният радиоводещ Стефан Димитров Петришки, който за жителите на общината бе Гласът на Панагюрище.

От началото на 1965 г. до средата на 2010 г. той бе зад микрофина на радиотранслационния възел в община Панагюрище.

Мечтаел да стане актьор и през 1955 година подава документи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София, днешния НАТФИЗ. Отива на пъврвия изпит, но така и не се явява, като вижда как някои от другите кандидати любезничат с ректора. Решава, че няма никакви шансове и си изтегля документите същия ден. „И не помислих втори път за театъра. Но радиото си е театър. Аз играя всеки ден и ми е сладко“, сподели ми той в началото на 2008 година, когато говорих с него по повод очерка за втора част на книгата „Панагюрци вчера и днес“.

Разговорът ни бе на работното му място – прихлупена и малка стаичка, в която бюрото бе на няколко живота, а записващата техника отдавна плачеше да стане музеен експонат. И в цялата тази безобразност бе българският трикольор. Уловил безгласния ми въпрос, радиоводещият заяви: „Аз съм малко и националист, но преди всичко съм шовинист. Едно време трябваше първо да си интернационалист, но за мен Панагюрище винаги е било на първо място, после България, пък чак след това съм интернационалист“.

Като човек с голям опит зад микрофона за журналистическата етика, която е изключителен дефицит днес, Стефан Петришки смяташе, че „за да кажеш нещо в ефир, първо трябва да си лично убеден в него. Журналистическата етика задължава да си пределно верен на истината. Дългът ти пък повелява да работиш без почивен ден и да не си затваряш очите за грешките на управляващите“.

Обичаше си работата и казваше, че харесва всичко в професията. Когато някой му кажел, че е незаменим, той не се съгласявал и се аргументирал с приказката, че незаменими хора няма, има неповторими. „Аз съм неповторим“, със самочувствие и осъзнатост ми каза водещият на кабелното радио в община Панагюрище. Едва ли някой би се наел и днес, когато вече не е между нас тук, на Земята, да оспори определението му. Беше си го извоювал с много труд и постоянство, и беше станал неизменна част от културния и духовен колорит на Панагюрище.
Другата страст на Стефан Петришки, освен радиото, бяха книгите, които започнал да купува „още от първо отделение“, а в трето отделение вече бил награден от читалищната библиотека като най-активен читател и получил книгата на Максим Горки „Сред хората“. „Четях всичко. Чел съм и Библията. Бях ненормален в четенето“, изповяда преди близо 10 години радиоводещият. Тогава продължаваше да чете и се вълнуваше, че „тия в Народното събрание не щат да намалят ДДС-то за книгите и за учебниците, а намаляват ДДС-то за хазарта“.
Сериозно място в живота на радиоводещия заемаше и самодейността, по която се запалил още в ученическите си години. После, докато работил в завод „Каблешков“ /днешият „Ритон-П“ АД/, участвал в тамошния състав, „с когото играл по естради навсякъде“. По-късно играел в театъра на читалище „Виделина“, където често му поверявали едни от най-трудните образи – тези на злодеите.
Оперетите и пиесите се посрещали с много голям интерес. „Давали сме пиеси по 12-13 пъти. Имаше хора, които идваха по 2-3 пъти на една и съща“, спомняше си самодеецът, завършил Панагюрската гимназия с много добър успех.
Гласът на Панагюрище беше сладкодумен разказвач, имаше чувство за хумор и самоирония. „Спомням си едно контролно по немски език при Юлия Бобошевска. Трябваше да направим превод от немски на български. Аз за 5 минути приключих. Тогава беше петобаална система. Учителката ми пише „отличен 5+“ и ми слага листа на витрината. Счупих стъклото и си взех контролната, защото за мен беше като подигравка това 5+.. И ми намалиха поведението от 5 на 4. Това в 11 клас, последния месец. Ако съм бил показал добро поведение, щели да го вдигнат. Но, понеже не съм показал добро поведение,, автоматически падна на 3. А матура трябва да се държи. По наше време матурите почваха от трети прогимназиален клас, та до 11 клас. Всяка година матура по всичко, независимо каква оценка имаш – 5 или 3. И за официалната матура ми вдигнаха поведението в последния учебен ден. Защото при намалено поведение, няма матура, а няма ли матура, все едно не си учил.
После ме пращаха да уча в София икономика, но аз се отказах, защото нямах достатъчно финансови средства. И не съжалявам“, превърташе житейската си лента Стефан Петришки. Той казваше, че силната му страна е вярата, допълвайки: „Вярвам в човешкото у човека. Но не вярвам на писанията з насила проститутка!“
Житейската му философия бе: „Иска ли нешо душата, трябва да й се даде. Животът е дар, но се дразня, че всичко вече се комерсиализира. Преди хората имаха вяра. Сега е пълно безверие. А народ без вяра не е народ. И без жена животът не е живот. Изпитал съъм го. Една жена може да се справи с много неща и без мъж, ама мъж без жена…“ Убеден беше, че, ако изгубиш пари, нищо не си изгубил, но, духът изгубиш ли, всичко си изгубил“.
На 14 февруари 2017 година Стефан Петришки щеше да навърши 80 години.
Днес – 10 януари, към вечния му път го изпратиха 30-ина души.
Светла му памет и поклон!
Източник за живота и страстите на радиоводещия: книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част, 2008 г.