OshtePan Новините от Панагюрище и региона
През 2017 година ще изработя знаме на хан Аспарух, което ще даря в Двора на кирилицата в Плиска,
и завеса за царските двери, посветена на 180 години от рождението на Васил Левски, и ще я даря в църквата в Карлово, където е служил Дякона. Ще има и акцент за Гина Кунчева, родила и отгледала най-великия българин. Това пише във фейсбук профила си панагюрската учителка по география Елисавета Георгиева. Тя съобщава, че тази година покрай 140 години от Априлското въстание е направила 4 дарения, като предстои да направи още едно през септември в Одрин. Става дума за ушити и бродирани от нея знамена и завеси за царски двери в църкви. Едно от тези дарения бе знаме, на което грееха ликовете на солунските братя Кирил и Методий. Него тя дари на българите в Украйна, където бе на 11 юни.
Другата задача, която си е поставила Елисавета Георгиева в бъдещ план, е да открие гроба на панагюрския възрожденец Сава Радулов и да се постави паметен знак във Варна, където след Освобождението на България той се установява да живее и умира. През 2017 година се навършват 200 години от рождението на Сава Радулов и 130 смъртта му. „Община Варна напълно застава зад инициативата, РИМ също ще се включат, АБС са до мен“, пише панагюрската учителка. Тя припомня, че след построяване на морската градина Във Варна костите на Сава Радулов са преместени и се губят. За осъществяване на инициативата „финансова подкрепа е обещал човек с повече пари, но без власт в Панагюрище. Дано спази дадената дума, защото хората много обещават, докато ги пишат във вестниците или им споменавам имената по телевизията, после никакви ги няма“, коментира даряващата знамена българка.
Сава Радулов е роден в Панагюрище през 1817 година със светското име Стойно. Той е от второто поколение просветни дейци на Българското възраждане, за което подготовката и издаването на учебници и учебни помагала се превръща в житейска мисия. Отпечатва 18 книги, повечето от които претърпяват по няколко издания. Той е сред високообразованите българи, които полагат основите на класните училища в България, и заслужил деец на българската просвета в Бесарабия.
През 1884 година е провъзгласен за почетен член на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките. Той е включен и в „Златната книга на дарителите за народна просвета“.
През 1883 г. той отправя към Министерството на народното просвещение молба да приеме неговите ценни книжа и след смъртта му с процентите от лихвите да се помага за издръжката на един ученик от Панагюрище.
