Размишльотини на тра-ла-лежа за пътя нагоре и Ти, който си тук, долу*

ОщеПан 14:41, 17 март 2016 Лайфстайл Оставете коментар 288 Прегледа

Дарина ДЕЧЕВА

Ти, Човече, който си толкова праведен, че нито пост, нито молитва, нито съвест  те плашат.

Ти, който толкова лесно отказваш храната и забранените плодове – за да Му угодиш. И да измолиш опрощение – за да грешиш отново.

Ти, Човече, който така яростно следваш Бог по пътя му, че мачкаш живата трева под  нозете си без никакви угризения.

Който изричаш  хулата преди да заченеш ласката. Защото е по-лесното.

Да, Човече, ти.

Аз.

Тръгваш ли към този пост с усещането, че разбираш същността му?

Думите си изчисти ли от излишества и тежест?

Изтупа ли мислите си от черните сажди на завистта и омразата? На лошото? На необичането?

А плътта, Човече? Тленен си, нея как ще я храниш по пътя?

Тя се храни с любов, Човече.

Бог не иска от тебе да страдаш 40 дни в годината, за да му бъдеш угоден и да ти прости.

Не иска да се опростиш с ближния вечерта, а от сутринта да го нараняваш отново.

Той не иска от тебе да се мъчиш да страдаш, а да обичаш.

Обичта не е мъка, Човече.

Обичта е радост. Обичта е лекота.

Обичай ближния си, докато постиш, Човече. Но и след това.

Обичай го с думи, с мисли, с дела. С тяло.

Докосвай го, прегръщай го.

Обичай и себе си заради това, че можеш да обичаш.

Любовта не е пир по време на пости. Тя е мир, храна и път.

Ако постът за теб е лишение от храна и плът, за да страдаш, подобно на Отеца си, а любовта е храната Му – ще се лишиш от нея ли, Човече?

Бог е обичал, дори когато страданието му е било неописуемо. Разпознавал е очите на любимите си, защото е гледал в тях – с любов. През болката.

Любовта е и болка, Човече. Носим нейната непосилна тежест. Тежим. И ни е леко. 

Но болката без любов е изтезание. Бреме.Товар. Мъка.

Бог не иска това от нас, Човече. Той иска от нас Любов.

Бог не иска това от нас, Човече. Той Е Любов.

Иска да храним себе си и другите с Любов.

Затова си помисли, Човече, когато измъчваш плътта си в името на поста.

От какво ще се лишиш, за да страдаш достойно и да измолиш прошка за греховете си?

От храната Любов ли?

Ако е така – горко ти, Човече, тръгнал да страдаш и измъчваш тленното и нетленното си без любов.

Но парадоксално – в името на Любовта – Бог.

Той ще те приеме, защото е милостив.

Но ти дали си, горки Човече?

Защото милостта е израз на дълбоката  човешка любов, с която Бог ни е създал по Свой образ и подобие, събуждайки в сърцата ни импулса да обичаме.

Милост е равно на милувка. Помилуй е равно на ласка, на допир, на докосване – с любов.

Помилуй!

ПоМилвай, преди да се отправиш Нагоре.

За да ти е леко.

Любовта е храната ти по пътя.

И пътя.

Милостив ли тръгваш, Човече?

Леко да ти е тогава!

От поста до Амин!

До Него.

И до теб.
–––––––––––––––––––––––––––––––

*Заглавието е препратка към „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков.