OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Ангел Стоянов Кариотов е един от войводите на XIX век, деец в националноосвободителните борби срещу османския поробител, известен с името Ангел Войвода.
Изявява се с изключителни качества и подвизи, но е забравен от нашите историци.
Майка му Марийка е родена в с.Козлек /Драгойново/, Пловдивско, в бедно семейство. Омъжва се за мелничаря Стоян Кариотов и ражда три деца – Тянчо, Марина и Ангел. Когато била в напреднала бедност с Ангел, в селото идват въоръжени турци и вземат 50 жени да работят безплатно по прибиране царевицата на бея. Сред тях е и Марийка. От тежката работа ражда на нивата и жените кръстили детето Ангел. Майката заболява и умира, оставяйки три невръстни сираци.
Бащата Стоян Кариотов е роден в с.Дрипчаво, Хасковско. Като младеж работи по чифлиците на турските бейове, но бил с буен и непокорен характер, турските власти го подгонват и той напуска Дрипчево. Включва се в хайдушката дружина на Точка Войвода, който е действал в Драгойна планина. Дружината е защитава българското население от кърджалии и турци. При едно от сраженията Точка Войвода е тежко ранен и пленен от турците. Подложен на мъчения, умира в Одринския затвор. Дружината остава без войвода и се пръска.
Стоян Кариота се заселва в с. Козлек и започва работа в мелницата на ходжата. Посъбрал някой лев, построява къща и се жени за Марийка. Години, след като съпругата му почива, той се събира с друга жена, която му довежда още четири деца. Но и тя умира. Стоян се жени трети път и му се раждат още две деца, но и третата му жена умира и той остава с девет деца.
Ангел Стоянов Кариотов е роден на 8 септември 1812 година. Расте в мизерия, без майчина ласка и бащини грижи. Когато отец Захари открива килийно училище, той се записва, но още първата година напуска. По-късно в Балкана го ограмотява един от неговите първи помощници Стойко Карагюзлията. Заедно с други деца Ангел праи различни пакости, напада турските деца. Родителите им се разправяли с кмета да ги обуздае или ще вземат те мерки.
През зимните месеци Ангел помага на баща си в мелницата, а нощем, сгушен в някой ъгъл, слуша с интерес разговорите на баща си със съселяните му. От тях разбира за грабежите, мизерията и отвличането на млади жени, момичета и момчета за еничарския корпус. Друга тема в разговорите били историите за войводите и техните тежки битки с кърджалии и турци. Това подклажда желанието му да стане хайдутин и да отмъщава. Когато е на около 20 години, залюбва едно момиче, което турците отвличат и потурчват. Това засилва омразата на младия мъж, когото бащата дава за овчар при турския чифликчия Кел Мехмед. Той бил много зъл и всеки път, когато ходел до кошарите, обиждал Ангел. Единия път го нарича гяур и българинът му отвръща. Чифликчията вдига ръка да го удари, Ангел го смъква от коня и го набива, напуска кошарата и отива при баща си за съвет, разказвайки му всичко. Баща му го съветва да хваща балкана. Младият мъж се среща и със стари комити като Ангел Петеле и Тодьо Авджиев, които му обещават да го подкрепят с пари, за да си купи оръжие и джепане. Съветват го, ако не стигнат парите, да се обади, за да помолят Паун Везирев за помощ, който се бил замогнал.
Парите от овчарите не стигат и Ангел се среща с Паун Везирев. Двамата разговарят и Паун дава на Ангел нов пищов и кесия с жълтици, и младият мъж заминава за Фелибе да изпълнява поръките за среща с верни другари. Посещава кафенето на Авгира, който му осигурява двама юнаци – Стойко Чакързлията и Стоян Узунбозлията. Купуват три коня, натоварват оръжието и се отправят към планината. Там срещат Яньо Кехая, че при него ходят трима въоръжени турци, хващат, каквото им хареса, ядат и не плащат. Яньо Кехая казва, че пак ги очаква, но този път те поискала да им заведе и сестра си.
Тримата хайдути заемат позиции в очакване на неканените гости. Когато турците приближават, стрелят и ги убиват. Това е първата им бойна кръщавка, за която получават похвала от Яньо Кехая. Като отплата той дарява на Ангел 300 овце и го моли да му стане побратим. Ангел приема побратимството, но отказва овцете, като моли Яньо Кехая да дава в края на годината тестере на неговите хайдути. Новината за случилото се бързо се разнася из Хасковско. Тримата юнаци, начело с Ангел, избран за войвода, се заемат с набиране на хайдути, осигуряване на тайно място за бивак, намиране на помагачи и разузнавачи измежду преданите българи. Създава се мрежа от групи в целия район, които щели да помагат на хайдушката дружина. Приема се устав за дисциплината и дера в лагера по време на боеве. Организира се обучение по точна стрелба, ръкопашен бой, прескачане на трап и т.н. Не след дълго с помощта на Паун, Тодьо и други помощници организацията се подобрява, осигурява се снабдяването с храна, провеждат се изпити за нови юнаци. За кратко време в дружината влизат около 16 души и се поставя началото на бойни действия.
За 33-годишна успешна дейност под ръководството на Ангел Войвода дружината води над 300 сражения и въоръжени акции с превъзхождащия я противник по численост и въоръжение. Повече от 40 битки са тежки, но, благодарение на бойния опит, таланта, строгата дисциплина и силния дух на Ангел Войвода, юнаците му се измъкват. Ангел е раняван няколко пъти.
В първите години стратегическата задача на дружината е отмъщението на поробителите и българите чуждопоклоници за извършените насилия и грабежи срещу българското население.
По-късно тази задача се разгръща в хайдушко движение и към средата на XIX век се появяват десетки чети. Ангел Войвода преминава към по-активни действия. За целта му помагат и срещите с емиграцията в Букурещ и лично с Георги Стойков Раковски. При разговорите те обсъждат въпросите за стратегията и тактиката, като се поставя и въпросът за всенародно подготвяне на въоръжено въстание за освобождение на България. Затова се променя и тактиката на борбата. В първите години тя се води срещу отделни паши, бейове, чифликчии и отделни банди, като бойните акции се извършват от малобройни групи и в засада или взлом в домовете и чифлиците. В средата на XIX век численият състав на дружината нараства към 60 души и в отделни акции стига 80 бойци, съобразно местността, числения състав и въоръжението на противника. Преследван от турските потери в района на планините Родопите, Сакар и Странджа, Ангел Войвода се прехвърля в Средна гора и Стара планина и действа в района от Черно море до Сръбско и Видинско.
Българската емиграция в Румъния разбира на подвизите на дружината, за мъдрото и далновидно ръководство на Ангел Войвода и го поканва в Букурещ на разговор. Това става в момент, когато настъпва зимата и дружината се разпуска до Гергьовден на другата година.
След завръщането си от Букурещ Ангел Войвода продължава своята дейност, като по тактически съображения, масови преследвания и невинни жертви на българите, дружината се прехвърля в района на Пирин планина. След нанесените удари върху паши, бейове и чифликчии в Мелнишко, Скопско, та до Солунско, властите решават да ликвидират окончателно дружината. Организират масови потери от войски и цивилно турско население. При тази обстановка Ангел Войвода решава да намали дружината на 20 души за по-добри сигурност и маневреност и прехвърля бойните си другари в района на Рила планина. Там не успява, защото тайната мрежа от помощници е много ограничена, а и юнаците са вече много уморени от дългите походи и преследване. Стига се до жестока битка с турската войска и, съобразно обстоятелствата и мястото, Ангел Войвода решава да потърси начин да измъкне дружината си. Врагът обаче е 40 пъти по-многоброен. Въпреки това дружината дава отпор. В критичния момент на отбраната, когато патроните свършват, към противника полетяват камъни, който отстъпва от заетите позиции. На осмия ден се водят само откъслечни престрелки, но турците вече са наясно с безизходното положение на хайдутите. Липсата на изход разбира и Ангел Войвода. Когато противникът се приближава съвсем близо, бунтовникът вади ятагана си и извиква: „Юнаци, напред след мен! По-добре юнашка смърт, отколкото живо в ръцете на поробителите!“. Започва ожесточена касапница, в която Войводата е улучен смъртоносно. Геройски посрещат смъртта и останалите хайдути.
Годината е 1865-а.
От тоя момент до днес върхът на голямата битка се нарича Ангел връх.
Годината е 1865-а.
От тоя момент до днес върхът на голямата битка се нарича Ангел връх.
АВТОР:
Костадин УЛУЧЕВ
Костадин УЛУЧЕВ
