OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойствен аспект: от една страна, той може да ни активира, от друга — парализира.
Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характера на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означава стъпка в развитието ни, то ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното, избягването на страха и на стълкновението с него ни стагнира, то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите бариери.
Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или все още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и в които още не сме преживявали себе си. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още неузнато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх и всяка възраст съответно има своите стъпки на съзряване с присъщите им страхове, с които трябва да се справим, за да извършим успешно тази стъпка.
В книгата си „Основни форми на страх” Фриц Риман систематизира четири основни форми на страха:
1. Страхът от себеотдаването, преживяван като загуба на Аз-а и зависимост.
2. Страхът от ставането на самия себе си, преживяван като незащитеност и изолиране.
3. Страхът от промяната, преживяван като преходност и несигурност.
4. Страхът от необходимостта, преживяван като окончателност и несвобода.
Страхът варира в различни степени – от тревожност и безпокойство – до парализиращ страх и паник-атаки. Може да придобива различна форма. Гневът и омразата често са замаскиран страх. Когато някой човек проявява агресия и напада, дълбоко в себе си се страхува, но не си дава сметка за това. Всъщност в страха се коренят почти всички негативни емоции. В основата на всички страхове е мисълта „Няма да се справя!“.
Страхът е в основата и на повечето болести. Доктор Мотагу, автор на книгата „Язва на стомаха на нервна почва“, пише за него:
Вие получавате язва на стомаха не от това, което ядете, а от това, което яде вас.
Най-често страхът се поражда от неувереност в себе си и незнанието за действителните ни възможности. Този страх „Ами какво ще стане, ако…“ ни спира да навлизаме в непознати територии, да общуваме свободно, ограничава креативността ни. Ние се вкопчваме в познатото, старото и не смеем да направим крачка напред. Избягваме нещата, от които се страхуваме. Но всъщност истината за страшното според Сюзън Джефърс е, че:
Да премина през страха е по-малко страшно, отколкото да живея с постоянния страх, породен от чувството за безпомощност.
При работата с различните страхове е важно:
1.Да разберем от какво се страхуваме, защото често не си даваме сметка за това.
2.Да ПРИЕМЕМ, че се страхуваме.
3.Да не гледаме на страха като на наш враг, а като на наш спътник.
Какво е всъщност „спътникът”. Някой, с когото споделям пътя си. Ако погледнем на страха по този начин, ще разберем, че споделянето се получава само между равни и страхът ни автоматично ще се… смали.
Това не означава да се примирим с него, а да го признаем и да приемем, че той е част от израстването ни и докато продъжаваме да израстваме и навлизаме в нови територии, ще го изпитваме. Но той може да ни стимулира, да повдига адреналина ни, вместо да ни спира. Освен това страхът е защитна реакция и се опитва да ни защити, т.е. грижи се за нас. Отричането му само го засилва. Можеш да си кажеш – „Не, не ме страх!“, но така не можеш да го елиминираш, той си стои вътре в теб и набира сила…
Ключът е да усещаш страха, но въпреки това да направиш крачка през отова, от което се страхуваш. Ако успееш да „наблюдаваш“ страха сякаш отстрани, да наблюдаваш какво се случва с теб, без да се идентифицираш с емоцията, ще усетиш как преминава като вълна през теб и излиза. Едва когато го открием, признаем и приемем, можем да се освободим от него.
Често се твърди, че човек изпитва само две истински емоции: любов и страх. Всички други емоции са техни разновидности. Изглежда парадоксално, но някои хора се боят от любовта, докато страхът ги кара да се чувстват в безопасност. Много от нас разчитат на страха и смятат, че той ни пази. Хващайки се за страха си, ние се чувстваме едва ли не по-добре. Същевременно ни се казва, че е опасно да се доверяваме, че любовта отслабва защитните ни сили. Ето как действа страхът: предизвиква объркване. Страхът се храни с лъжи. Той отслабва имунната ни система, разрушава присъщото ни чувство на увереност и вътрешен комфорт, изкарва ни от релсите, превръща ни в лесна плячка на онези, които целят да ни контролират по различни начини.
Страхът, който носим в себе си, е нашият истински враг – терорист номер едно, който парализира действията ни, разбива мечтите ни, прави ни зависими от лекарства, остарели норми и обсебващи връзки. А истината за справянето с него е проста и ясна – да разберем какво представлява той, как и защо възниква и как можем да го надвием.
Защото страхът е малодушен тиранин: достатъчно е да се обърнем с лице към него, и той подвива опашка.
И тъй – нататък?
=============================================================
Материалът не претендира за изчерпателност и гледната точка в него ангажира с категоричност единствено мен като негов автор. Освен цитираните текстове и автори в него са използвани позовавания на книгите „Основни форми на страх”, авт. Фриц Риман и „Ти си промяната”, авт. Роси Вак.
