OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Живият пример, който се дава на децата е особено важен, с тях съм открита и честна, във взаимоотношенията ни няма лъжа, споделя Учителят на годината в начална степен Мария Добрева.
От шест години преподава в СОУ „Нешо Бончев”, преди това е била учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” до закриването му, а професионалния си път започва като възпитател в тогавашния Дом за деца лишени от родителски грижи „Павел Бобеков” (днес Център за настаняване от семеен тип), където 10 години заедно с екипа на Дома и съпруга си Иван Добрев градят по-добър свят на децата.
Г-жа Добрева вярва, че всеки учител може да носи званието Учител на годината – за нея това е състояние на духа.
Казва, че винаги е искала да стане учител, защото е имала добрия пример от собствените ѝ учители в Пловдив, откъдето е родом – Любка Кумчева и Ненчо Ненов. Другият, но не втори по важност мотив е любовта към децата. Наред с любовта, сред основните качества, които трябва да притежава учителят са търпението и отдадеността. Освен с пригаждането към новото време, според спечелилата престижното признание е важно „влизането в обувките” на децата, защото така те те приемат и може да станеш част от общността им. Децата трябва да бъдат отучени да казват не мога и не искам, убедена е г-жа Добрева и допълва, че според нея нейните ученици са щастливи – чувстват се обичани, разбрани и желани. Сутрините им започват винаги с усмивка и припомнянето, че трябва да са позитивни. Самите те обичат усмихнатите хора, а от намусените странят или ги провокират да станат още по-намръщени. Никога не скучая, признава с усмивка г-жа Добрева и уточнява, че промяната и динамиката я стимулират.
На въпроса ми достойно ли е мястото на учителя днес в обществото ни, Учителят на годината пояснява, че за нея е недооценен, заради забързаното ежедневие и борбата за хляба. Но би насърчила учениците си да изберат учителската професия, защото младият човек много по-добре се разбира с децата и това, от което имат нужда. С тази част от работата тя няма проблеми, защото постоянно се стреми да разнообразява уроците и да печели вниманието им. И тъй като според нея училището е навсякъде, както и животът, организира празници с учениците си на различни места – в библиотеката, Историческия музей, на мемориален комплекс „Априлци”, в Театъра. За нея един от проблемите на българското образование са учебниците, които не са писани от реално работещи в системата хора, а от такива, които са го правили доста по-отдавна или академици. На децата им трябва достъпен и разбираем език, поучителният тон не върви, всяко нещо е с времето си, споделя г-жа Добрева. Дава ми за пример дъщеря си, която учила една година във Франция. Тамошното обучение било на практическа основа, като учениците работели самостоятелно, давала се възможност да разискват казуси, да дебатират и след това да достигат до някакви изводи. В тази връзка и нейна убеденост за практическата част от обучението е работата ѝ по програмите на Джуниър Ачийвмънт, с които насърчава учениците си да развиват своето въображение и творчески потенциал и предприемачески дух.
Децата са по-отворени към новото от преди, по-разкрепостени, дистанцията учител – ученик е доста по-гъвкава, пак има уважение, но е по-различно. Важно е как учителят се държи, защото децата са като попивателни и усещат, ако не си истински и искрен с тях, казва още г-жа Добрева. Сериозна подкрепа среща от родителите на учениците си, с които са партньори – родителските им срещи се провеждат заедно, а на последната малки и големи похапвали от лично приготвените си любими вкусотии – за сплотяване на малката им общност. И до ден днешен има големи вече хора, на които е преподавала и техните родители, с които се събират.
И аз бях ученик в неин час, третокласниците ѝ ми услужиха с читанка, бях приобщена като споделих свои разсъждения, свързани с урока, но всъщност с нещо по-важно – живота и ценностната ни система. Чрез приказка на Ханс Кристиян Андерсен бяха коментирани любовта, смелостта, красотата, а след звънеца в края на урока, съм сигурна, че да си ученик на г-жа Добрева е ценност – има правила, но те се прилагат с любов и разбиране.
