OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Винаги сме се стремели да се увековечат важните за Панагюрище неща, нашата фамилия има подчертан афинитет към това, бяха част от думите на проф. д-р Лъчезар Цоцорков снощи в залата на кино „Модереен театър“.
Поводът бе представянето на „Речник на панагюрския говор” с автори Георги Гемиджиев, Боян Ангелов и Дидка Гемиджиева, излизащ с финансовата подкрепа на фондация „Цоцорков род”. Проф.д-р Цоцорков призова повече хора да помагат за запазване културно-историческото наследство на Панагюрище, пояснявайки, че е важно да се дава. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш, за пореден път подчерта той и припомни, че фондация „Цоцорков род“ има начертана голяма програма. В тази връзка призова да се дават идеи къде още може да се помогне, за да се закрепи културното наследство на града и общината.
Вечерта започна с музикално-поетичен спектакъл с творби на Пейо Яворов и Павел Матев, представени от ученици от СОУ „Нешо Бончев” с ръководители Георги Георгиев и Мария Бензарова. Младите хора показаха красотата на българския език, от която неизменна част е и панагюрският диалект. Да се събират стари думи от панагюрци е една кампания, която започва още от 50-те години на миналия век, обясни изпълнителният директор на „Цоцорков род” Ирина Ботева. За историческите аспекти на проучванията разказа директорът на Историческия музей и един от рецензентите на Речника доц. д-р Атанас Шопов. В последните години се заговори за местните говори и техните диалекти – значима и родолюбива тема, която цели да съхрани богатото езиково наследство на българина. Специфичните панагюрски диалекти и чужди думи откриваме в миналото на страниците на старата панагюрска преса, а от около 60 години започва и тяхното системно последователно събиране и изучаване, сподели доц.Шопов. Историкът цитира част от предговора на книгата, в който Дидка Гемиджиева посочва една от целите ѝ – „да утвърдят характерното за душевността, морала и поведението на панагюреца от старо време до днес”.
Боян Ангелов разказа, че година и половина поотделно авторите събирали думи, 5000 от които съвпаднали, и уточни, че идеята за Речника е била на проф. д-р Цоцорков, а неоценима помощ от Историческия музей са оказали Георги Керкеняков, Ирина Ботева и доц. Шопов. „В тази книга са включени стотици думи, характерни и за отдалечени на Панагюрище етнографски области, но това е неизбежно, защото всички те остават под влиянието на българската езикова норма. Речникът на панагюрския говор е пръв опит за систематизиране на онази семантична парадигма, която приобщава панагюрци към голямото семейство на българския етнос и която придава особена специфика и красота, и обаятелност на един географски регион на България, където съжителстват неотделимо и неразделно славна история, и оптимистично настояще.” сподели още Боян Ангелов, който е и председател на Съюза на българските писатели. Дидка Гемиджиева илюстрира панагюрския говор с разказ, съчинен за представянето на книгата, в който главни героини бяха панагюрски зълва и етърва. Ирина Ботева прочете почитанията на Нина и Иван Радулови, своите впечатления споделиха председателят на Общинския съвет Станимир Велчев и кмета на общината Никола Белишки. Във всички изказвания присъстваше идеята, че „Речник на панагюрския говор” ще бъде допълван, а последните празни страници са част от бъдещото реализиране на тази идея.
