Издава първата си книга „Пътеки на мисълта” през 2006 година, за която споделя, че идеята за нея възниква спонтанно, но осъществяването ѝ не е бързо.
Записаните на хартия мисли събира в „нещо подобно на дневник”, в който във всеки ден има твърдения, без да има посочена конкретна година. Книгата започва така, както и свършва – с мисълта, че „Лицемерието и подлостта не си отиват със старата година”. Между началото и края са близо 200 страници, изпълнени със съкровения.
Втората книга – „Уловени по пътя” издава през 2014 година. И хем прилича на първата, хем е доста различна. Но и тук чувството за хумор на автора се усеща, дори още по-мигновено – подзаглавието е Дилетантската философия на чичо Митко.
Димитър Пенчев е човекът зад двете книги, обединени от мисловните му странствания. Роден е на 15 февруари 1967 година в село Бъта. Завършва средното си образование в Техникума по минна промишленост „Иван Манев”, днес Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм. Целият му трудов стаж е в „Асарел-Медет”, където продължава да работи и днес.
И ако за „Пътеки на мисълта” споделя, че освен личния си опит в сентенциите са събрани наблюденията му и върху чуждия такъв, то в „Уловени по пътя” могат да бъдат открити пасажи, в които има философски прозрения. Но и двете са едновременно разбираеми и изтънчени, искрени и вдъхновяващи.
Следващата книга, която Димитър Пенчев подготвя е „Речник на говоримия диалект на село Бъта”. Както и втората, и тази ще е с финансовата помощ на Общината по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”. Редактор на речника ще е Ангелина Пенчева – негова сродница, която е била директор на театъра в Ботевград, директор на фабрика за печат и печатни изделия в Ботевград, завършила ПУ „Паисий Хилендарски” със специалности – физика и театър, а художник на корицата – Татяна Пенчева, негова племенница, завършила икономически науки и координатор на партия АБВ за района. Реших, че е добра идея книга, която е за Бъта, да бъде с повече от членовете на Пенчевия род. А той има над век и половина история. Началото му слага Пенчо Нончев, който се преселва в Бъта от село Мухово в средата на 19 век. Раждат му се пет деца, от които четирима сина – в знак на уважение те взимат името му и така са положени здравите основи на рода, който през 1978 година се събира за пръв път на голяма родова среща. През миналата година отново се събират, но вече малко от първите братовчеди са останали, най-вече един с друг да споделят как „върви живота” втори и трети братовчеди.
Обичам да чета трудни книги, разкрива част от себе си Димитър Пенчев и добавя, че от време на време разтоварва с криминале или екшън, но всъщност онези „по-особените” го провокират. Спомня си как в годините, когато е бил между 4 и 8 клас се съревновавали със съучениците му кой ще прочете повече книги на индианска тема. Сред другите му хобита са отглеждането на пчели, овошки. Но безспорно първенството държи туризма.
През 2007 година Димитър Пенчев е в основата за създаване на туристическо дружество „Красен” в с.Бъта, което юридически се учредява през 2008 година. Макар че, кризата хваща туристите, всяка година предимно през по-топлите месеци, неговите членове си организират походи. Самият Димитър почти не пропуска месец, в който да не се разходи из близки панагюрски местности. С туризма са свързани и някои негови мечти – да премине най-дългия маркиран пешеходен маршрут в България Ком-Емине и Пътят към Сантяго или (Ел) Камино де Сантяго де Компостела. Векове наред поклонници изминават прочутия маршрут през Северна Испания, наричан Камино, до Сантяго де Компостела. Ел Камино започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела”. Привлича го мисълта, че Пътят към Сантяго се счита за проекция на Млечния път.
Човек никога не се изморява да налага ограничения на другите е една от споделените мисли на Димитър Пенчев, за което аз пък мисля, че той е от изключенията – свободомислещ и странстващ – като турист и пишещ.
Из „Пътеки на мисълта”…
„Можеш да бъдеш приятел на много хора, но ти самият да нямаш и един.”
„Ако Човечеството не спеше, два пъти по-бързо щеше да стигне до своята гибел.”
„Времето цял живот ни гони и накрая ни настига”.
„Ако човек няма страх от Бога, той обрича децата си да го изпитат.”
„Този, който се възползва от слабостта на хората, ще предаде подобна на поколението си.”
„Ако си затруднен – винаги има изход. Само трябва да смениш посоката.”
„Не се срамувай да питаш! Дошъл си на този свят, за да се учиш!”
„Всяко лице има две страни.”
„Който чете – съпреживява и се учи.”
„Не всичко може да се научи с въпроси.”
„Интересите се хранят с жертви.”
„Робството развива покорство.”
Из „Уловени по пътя”…
„Героите – патриоти са дали живота си безвъзмездно за Родината, а политиците са създали държавата, за да я използват безвъзмездно.”
„Ако приемем Нулата за реална величина, то тя е тази, която изразява и доказва съществуването на абсолютния покой и безусловното равновесие. А това ни навежда на мисълта, че материята може да съществува без движение. Или пък, обратното, че там където е Нулата липсва материя.”
„За природата трябва да се мисли и говори така, сякаш човекът не съществува, тъй като той е само временно явление в нея.”
„Няма път, който да не те отведе там, за където си тръгнал. Няма път, който да е единствен. Но има много пътища, които са безцелни.”
„В космически мащаб, човекът е невидима елементарна частица, самовнушила си, че съществува.”
„За ученият човек няма прости неща, нито пък съществуват простаци. За простака всичко е просто, а най-ученият е по-прост от него.”
„Една жена не може да бъде „излъгана”, освен ако тя не пожелае.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона
