OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Павлина ВАЙСИЛОВА
Мечтаел да стане актьор и през 1955 година подава документи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София /дн.НАТФИЗ/.
Мечтаел да стане актьор и през 1955 година подава документи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София /дн.НАТФИЗ/.
Отива на първия изпит, но така и не се явява, като вижда как някои от другите кандидати любезничат с ректора. Решава, че няма никакви шансове, и си изтегля документите същия ден, разказва роденият на 14 февруари 1937 година Стефан Петришки, който над 4 десетилетия е радиоводещ на кабелното радио в общината.
Харесва си всичко в професията и от уважение на хората не се оплаква. Когато някой му казвал, че е незаменим, той не се съгласявал и се аргументирал с приказката, че незаменими хора няма, има неповторими.
По повод рождената си дата 14 февруари панагюрецът казва: „И ден на любовта, и ден на алкохола си чествам“. За любовта коментира:
„Любовта е велико тайнство. Никой не може да го докаже какво е. Какви са тези флуиди, които прехвърчат от индивид на индивид? Това е игра на природата. И цялата работа е да се създаде потомство. Явно се получава някаква химическа реакция – погледнеш и хлъцнеш. Има и любов от пръв поглед, нищо че някои разправят, че няма. Не винаги красивата жена може да предизвика чувството любов. Защото природата може да си е поиграла, да е направила външен вид, но иначе може да е куха, празна… Има хора, които не са красиви външно, но те привличат. Някога, като минеш покрай някоя жена, която харесваш, и само леко да се докоснеш до нея,и те удари ток, пущината. Като я гледаш, все едно стъпяш в паници. Сега няма такива неща.
Силна страст на Стефан Петришки са книгите. За тях той разказва: „Аз съм започнал да купувам книги още от първо отделение. В трети отделение бях награден от читалищната библиотека като най-активен читател. Получих книгата на Максим Горки „Сред хората“. Четях всичко. Чел съм и Библията. Бях ненормален в четенето. Затова и сега не могат да ме оборят някои. Има една максима, че с човек, който нищо не знае, можеш да спориш, защото ще го убедиш. И с този, който много е чел, също можеш да спориш. Но с човек, който тук-там е закачил нещо, изобщо не можеш да спориш.
Сериозно място в живота на Стефан Петришки заема и самодейността, по която се запалва още в ученическите години. После, докато работи във фабриката за мъжки ризи , участва в тамошния състав. По-късно играел в театъра на панагюрското читалище „Виделина“, като често му поверявали най-трудните образи – на злодеите. Спомня си със задоволство, че оперетите и пиесите се посрещали с много голям интерес. Като илюстрация казва: „Давали сме пиеси по 1012- пъти. Имаше хора, които идваха по 2-3 пъти на една и съща. Ами лятно време, по време на жътва…? Ходехме по полето, правеше се естрада, изнасяхме разни сценки…“
За себе си Стефан Петришки разказва: „ Родих се в Царство България и част от детството ми премина в него. На 15 септември 1944 година съм почнал училище. Първия випуск в „свободна България“. Преди 9 септември беше хубаво само за единици. Както сега. За останалите беше сиромашия до шия. В Панагюрище някои имаха по 100 овце, а не знаеха вкуса на овчето. И агне не колеха, защото трябва да го продадат, та да вземат пари за газ, захар. Непосредствено след 9 септември пак беше глад и мизерия, купонна система. Дето е сградата на Общината, имаше хлебарница и хората се редяха от 5 часа сутринта на опашки за хляб. Но килото му беше 15 стотинки…
За образованието какво – „той беше добър ученик“, но беше урсуз. И аз така. Завърших Панагюрската гимназия с много добър успех, макар че можех да взема и отлична диплома. Спомням си едно контролно по немски език при Юлия Бобошевска. Трябваше да направим превод от немски на български. Аз за 5 минути приключих. Тогава беше петобална система. Учителката ми пише „отличен 5+“ и ми слага листа във витрината. Счупих стъклото и си взех контролната, защото за мен беше като подигравка това 5+. И ми намалиха поведението от 5 на 4. Това в 11 клас последния месец. Ако съм бил показал добро поведение, щели да го вдигнат. Но понеже не съм показал добро поведение, автоматически падна на 3. А матура трябва да се държи. По наше време матурите почваха от трети прогимназиален клас, та до 11 клас. Всяка година матура по всичко, независимо какво оценка имаш – 5 или 3. И за официалната матура ми вдигнаха поведението в последния учебен ден. Защото при намалено поведение, няма матура. А няма ли матура, все едно не си учил.
После ме пращаха да уча в София икономика, но аз се отказах, защото нямах достатъчно финансови средства. И не съжалявам. Преди това, през 1956 година, ме пращаха във Военно-артилерийско училище в Шумен. Хората държат изпит, аз не, а ме приемат земна артилерия. Аз отказах, те ме прехвърлиха в зенитна артилерия. Пак отказах и накрая приемат двама души радиолокация, аз съм единият от тях. И ги питам „Ама вие не разбрахте ли, че аз офицер няма да стана?“. А те ми обясняват, че имали нареждане от генерал Момеков да ме приемат. „Като иска, да дойде генералът да учи“, им рекох аз и подписах една декларация, с която удостоверих, че не желая да служа в редовете на Българската армия. Ако бях останал, сега да съм някакъв генерал-полковник. Прибрах се в Панагюрище на 20 октомври 1956 година и заварвам дома покана – на 2 ноември да се яви в Казанлък в танкови войски. Та 2 години и там съм бил. Накрая искаха па там да ме оставят като политически офицер. Аз им казах: „От мечка ремик и от вас титла не ми трябва!“ И като ме подгониха, та последния месец съм мил стълбите на 3-етажна сграда всяка вечер“.
През 1959 година Стефан Петришки започва работа в завод „Тодор Каблешков“ с 475 лева заплата. А директорът Ангел Гръблев е с 650 лева. През 1956 година Стефан Петришки напуска завода с 65 лева заплата и започва като радиоводещ към Общината. И така до пролетта на 2009 година, когато Общинският съвет със свое решение обединява общинския вестник „Оборище“, кабелното радио и общинското тв студио в
едно търговско дружество. Оттогава Стефан Петришки има много свободно време, през част от което чете книги. „Акълът ми е като на тийнеджър, само опаковката ми се смени“, шегува се той.
Да е жив и здрав още години напред!
Подробности за живота на Стефан Петришки и мнението му за света и великите личности
може да прочетете в книгата „Панагюрци вчера и днес“, книга втора /2008/
Подробности за живота на Стефан Петришки и мнението му за света и великите личности
може да прочетете в книгата „Панагюрци вчера и днес“, книга втора /2008/
