OshtePan Новините от Панагюрище и региона
За хиляди майки акушерката Радка Кекова от родилното отделение на панагюрската болница не се нуждае от представяне.
Всяка жена, дала живот, си има свой спомен за нейната изключителна роля и важна емоционална подкрепа в ония съкровени и несравними минути, когато дългоочакваният безценен плод тръгне към светлината на новото.
В ръцете на акушерката Радка Кекова са проплакали безброй деца, защото тя вече 40 години първа ги посреща на белия свят. Тя беше и акушерката в екипа, помогнал на последното бебе за 2014 година – младенецът Велислав, да заяви категоричното си присъствие в панагюрската общност от 27 декември нататък. Пак момче е и първото бебе, което поема в ръцете си през 2015 година. На 13 януари в ръцете й изплаква Никола, син на Петя Николова Терзийска от гр.Златица. Акушер-гинеколог по време на раждането, което е секцио, е д-р Петър Бътовски, другият лекар е Стойчо Стоев, а операционната акушерка е Парашкева Карабойчева.
Самата Радка Кекова е дала живот на двама сина, които от няколко години са във Франция. Там се ражда и първата й внучка. Панагюрската акушерка е много впечатлена от френското здравеопазване – и като техника, и като обслужване, и като отношение към близките на родилката.
Макар да има 40 години професионален път в биографията си и сега да чака решение за пенсия, Радка Кекова смята, че човек трябва да работи и да върви напред. Затова от 5 януари 2015 година е с подновени договори и в доболничната, и в болничната помощ.
От 2004 година, освен като акушерка, Радка Кекова работи и като медицинска сестра три дни в седмицата при общопрактикуващия лекар Гергана Томова. Преди това – в периода 2000-2003 година – работи почасово при д-р Пенка Василска.
От 1994 година в продължение на 12 години Радка Кекова е била старша акушерка в родилното отделение на панагюрската болница. После по лични причини не се явява на конкурса за старшинство, но това по никакъв начин не променя отношението й към работата.
Към професията на акушерката я насочва майка й, която била детегледачка в ясла. Иначе Радка мечтаела да стане учителка. След като завършила СОУ „Нешо Бончев“, кандидатствала и била приета в Пловдив в Медицинския колеж, в който се дипломира с пълно отличие по специалността акушерство. Една година по разпределение е акушер в село Поибрене, после се омъжва и през ноември 1977 година започва работа в Панагюрище. Помни първия си работен ден в днешната сграда на болницата – бил 30 април 1979 г. Помни ярко и първото раждане, на което акушира – спрял токът и раждането станало на газена лампа, но имало много добра санитарка в екипа, която й давала кураж.
Голяма закалка като професионалист Радка Кекова получава по време на работата си в Либия, където е почти 4 години със семейството си /1987-1990 г./ Там е акушер в родилна зала и на смяна понякога имала от 13 до 15 раждания, а на година около 5- 6000. Придобива сериозен опит, тъй като работи с различни школи. Спомен от Либия й е, че хванала с голи ръце първото бебе, за чието раждане помага.
„Всяко раждане е напрежение, защото акушерката живее с болката на бъдещата майка. И когато бебето се роди живо и здраво, идва удовлетворението“, споделя Радка Кекова и допълва: „Когато има тежко раждане, се отразява на целия екип. Трудно се изживява, например, мъртво раждане, защото живееш с болката на всички близки и понякога не знаеш как да ги утешиш, за да не кажеш нещо грешно“.
Питам я за първото проплакване и акушерка Кекова отговаря, че то е показател за здравето на новороденото. Мнението й относно желанието на мнозина бъдещи майки в последните години да раждат секцио е, че нормалното раждане е за предпочитане, а оперативният път да се ползва само когато има проблем.
За 40 години опит Радка Кекова е имала какви ли не случаи като акушерка. При нито един от тях не е съжалила, че е послушала майка си за избор на професия. Обича си работата и затова, въпреки че на 27 април 2014 година е навършила 60 години, продължава да й е отдадена.
Оставих я на пост на поредното нощно дежурство. А през 40-годишния си професионален път Радка Кекова има такива безброй. Но не се оплаква, а заявява: „Ще продължавам да работя, докато мозъкът работи и краката вървят“. Дай й, Боже, здраве и дълголетие, за да продължи години още да „хваща“ много бебета и да чува проплакването им!
