Водещи новини

Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. 70 години от кончината на Учителя Петър Дънов

Мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика са сред основните теми в лекциите на Петър Дънов.

Учението му проповядва живот в хармония с космичните закони – свързване с енергиите в Природата – разбирателство и любов към ближните. Неговата дейност продължава повече от 40 години, през които успява да въведе десетки хиляди българи в тайните на езотеричното познание. Той е създател на Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация .
Петър Дънов е потомък на два възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на Атанас Георгиев, открил през 1847 г. първото българско училище във Варненския край. Баща му, свещеник Константин Дъновски, основава през 1865 г. първата българска църква във Варна – „Св. Архангел Михаил“.
На 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес с.Николаевка, Варненско, се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, което те кръщават Петър Дънов.
Началното си образование Петър получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на свещеническа служба, и във Варна. Наред със заниманията си в училище той учи и цигулка. Вибрацията на тоновете го свързва с магическия свят на музиката и през целия си живот изследва нейните възможности, като композира над 160 оригинални творби, които оказват дълбоко мистично въздействие върху слушателя.
През 1883 г. Петър Дънов продължава образованието си в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище, което завършва през 1887 г. Там има възможност да се запознае с трудовете на мислители и философи от древността, като Аристотел, Платон, Питагор, Парацелзиус.
За да събере средства да продължи образованието си, работи една година като учител в русенското село Хотанца. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където се записва като студент в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси, а по-късно и в Теологическия факултет на Бостънския университет. През свободното си време посещава лекции на професори от други факултети, където изучава новостите в областта на науката. Задълбочава се в изследването на характера и способностите на човека на основата на външните белези на тялото и лицето.
На 7 юни 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение в Бостънския университет и веднага се записва и в Медицинския факултет на същия. Интересува се от откритията на учени, проникнали в тайните на видимия свят и на човешката психика. Откритията в тези области формират у него нов, оригинален поглед върху явленията в обкръжаващия свят, в който наука и религия се обединяват в едно.
През 1895 г. се завръща в България, въпреки че по това време Америка е много по-благоприятно поле за изява. През 1896 г. издава първата си книга „Наука и възпитание“, в която излага основните философски идеи, развити по-късно в учението му: „Науката е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явленията в природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на природните закони в духовния живот“.
Примерът, даден от Христос, е светлината, която го ръководи в живота.
Една необикновена случка, станала на 7 март 1897 г. в с. Тетово, Русенско, дава израз на мисията му, която предстои да се разгърне през следващите 47 години. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас в себе си: „Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си“. Човешките представи за духовните светове са доста ограничени, за да могат да опишат величието на този акт, известен под името Посвещение. От този момент нататък Учителя Беинса Дуно духом е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а телом живее в условията на материалния свят.
През 1929 год. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте езера в Рила. Дните 19,20,21 от месец август имат специално значение и стават официален празник на обществото „Бяло братство”.
На 27 декември 1944 година напуска физическия свят.
Учението на Учителя Беинса Дуно, основано на Христовото учение, поставя началото на една нова култура – културата на Епохата на Водолея. Днес тя навлиза осезаемо в битието на все повече хора и духовни общности по света, които живеят по нейните неписани закони: мир, хармония, свобода и любов.

Вижте още

Пълна колекция от медали спечелиха певческите млади панагюрски таланти на Международния фестивал „Абанико“

Пепа ФИЛИНА Група от 26 певци и инструменталисти, обучаващи се в музикалните класове към Центъра …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.