OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В мразовитото утро на 8 декември 1949 година трима братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови – работят задружно в района на фабрика „Мерул” край Панагюрище.
Втора година братята работят в този район, отработили са един пласт от по-груба глина за тухли, изпечени на място. На 1.60м под нивото на пътя достигнали до нов пласт глина – по-фина, наносна и подходяща за керемиди.
Часът е около десет сутринта, Петко и Михаил настъпват беловете, а Павел копае с копач твърдото място. После ги подканва да му помогнат Петко натиска с бела вече разрохканата глина… и тогава нещо лъсва. Тримата се струпват, Петко посяга към необичайния лъскав предмет, напряга ръка, глинестата земя се отхлупва като капак, на който ясно се виждат отпечатъци от предмети. Братята са объркани и въодушевени. В първия момент те дори не могли да разберат какво съкровище са намерили. Пред тях е нещо невиждано, необичайно. Внимателно изваждат и преброяват предметите, измиват ги в близката река Мерул и ги поставят на една дъска да се цедят. Пред тях, пред насъбралите се работници блясва с цялото си великолепие приказен сервиз с причудливи форми.
В този момент без дори да се замислят, братя Дейкови единодушно решават, че това откритие трябва да се предаде на градските власти. Тримата братя остават обикновени трудови хора, но те не знаят, че със своята доблестна постъпка са записани в историята.
За находката всеки от братя Дейкови получил по 300 000 тогавашни лева.. До края на живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: „То не е злато, то е история. Като го намерихме и си рекохме? „Само за музей е! Добре че попадна в честни ръце!”.
Панагюрското съкровище се състои от девет съда с богата украса, изработено от чисто злато и тежи 6 кг. и 164 г. Най-големият съд е амфора – ритон, 7 са ритони – 3 с форма на животински глави, 1 като протоме на козел, 3 женски глави и 1 фиала.
От многобройните изследвания на учени безспорно са установени три неща – принадлежало е на голям тракийски владетел, правено е в гръцка колония в Мала Азия и е подарък на тракиеца от гръцки владетел. Но има и нещо допълнително, а именно факта, че богатите траки са могли да си доставят такива луксозни неща от най-добрите работилници в древността. Понякога в тяхната форма и украса се долавяло изящността и уменията на прочутите атически ателиета.
Панагюрското съкровище е създадено в епоха и област, в които персийската торевтика се е сблъскала с гръцката. Опитите да се предаде било настроение, било чувство в израза на лицето, занимаването с детайли от облеклото, с подробностите на расата при човека и породата при животното, шаблонната и некоректна работа на майстора, смесването на йонийски и атически форми в правописа, на акрофонетична и алфабетична цифрена система, на персийска и атическа система в означаване на теглата – това са явления, който не позволяват датиране на съкровището преди царуването на Александър Велики (336 – 323 г. пр. н.е.), от когато те стават възможни.
Панагюрското съкровище принадлежи на едно ново време, когато старите светове рухват, границите между тях изчезват и всичко почва да живее под сянката на елинизма. В новия свят, който бързо изниква, заедно със старите идеи и принципи на старото изкуство – благородната простота и спокойното величие. Значението на съкровището не е в изящната му изработка, в блестящия му материал или в оригиналните му форми, макар че всичко това заслужава внимание. Голямото значение на съкровището е другаде. Изработено в един отдалечен център в периферията на гръцкия свят в Лампсак – един от градовете на Пропогантида, разположен в Мала Азия, между двете големи тракийски области – малоазийската Витиния и балканската Тракия, то представлява един от редките паметници на елинистическата торевтика от този край на античния свят.
От второто си раждане на 08.12.1949 г. до днес съкровището триумфално шества в музеите и галериите на повече от 40 световни столици и градове – Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Бремен, Прага, Будапеща, Токио, Мексико сити, Ню Делхи, Монреал, Мадрид, Детройт, Хелзинки …
Предостави: Владислав Влайков
