OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Той беше от онези избухнали кратери на човешкия дух, дръзнал не на думи, а на дело да променя несправедливия свят и да съгражда по-добър живот.
Той живя в бурно време, когато облаците на обществено-политическата и военна буря бяха най-черни и най-сгъстени, но и във време на съзидание. И днес, от разстоянието на изминалите години, когато се вглеждаме в живота и делата му, можем ясно да кажем – в това бурно време е имало и такива всеотдайни и чисти човеци като генерал Баров“. Това каза днес на поклонението по случай 100-годишнината от рождението на ген.Цвятко Баров председателят на Общинския съвет на Българския антифашистки съюз полковник Пандали Бозаджиев.
„Като че ли историята си е знаела работата и го е поставила на кинолентата. Ще продължава партизанският командир да върви по улица „Райна Княгиня“, по пътя към по-добрия живот. И никой не може да го свали от този връх… Ще го помним с неговата сдържана усмивка. Винаги деликатен, пословично скромен… Годините отминават и се нанизват, но неговият авторитет се запазва и в наши край, и в областта, и в София. Лично аз съм свидетел за авторитета, с който той се ползваше в МВР от министъра до редовия служител“, каза още в словото си полк.Бозаджиев. Той цитира стихове на поета Павел Матев, които отговарят на човешката същност на покойния генерал Цвятко Баров:
Не съм герой, но бях сред мъченици.
И може би един отблясък пада
от въглена на техните зеници
и върху моята пътека млада.
И не търгувам с почести и слава.
Човешките си грехове не хуля.
И мъжката ми съвест проверяват
дежурни исторически патрули.
„В днешното смутно време хора като него са онези верни ориентири, даващи ни опора да изправим приведения си кръст… Голготата е връх на смелите и храбрите, който генерал Баров достигна приживе. От него той ни показа, че върхът не е край, а ново начало“, завърши словото си председателят на панагюрската структура на българските антифашисти.
В благодарна минута мълчание присъстващите изразиха почитта си към достойния живот на ген.Цвятко Баров и достолепната му годишнина.
„Знам, че всеки от присъстващите носи своя спомен за човека и дееца Цвятко Баров. И този спомен е жив, щом ни е събрал, макар да са изминали 21 години, откакто се простихме с него. Щом искаме да му благодарим, че се е родил и е бил сред нас и с нас, и е оставил незаличими следи. И че ние помним как той можеше да бъде земен, достъпен и честен независимо от чина и пагона си“, каза Иванка Уливерова, родственица на родения на 8 октомври 1914 година в Панагюрище Цвятко Баров. Тя обърна внимание, че близките на ген.Баров са избрали не случайно да отбележат достолепната му годишнина „тъкмо тук, в неговото кътче в родния му град…“, и да я отбележат „тъкмо така, без гръмки слова и речи“, за да останат верни на неговата същност. „Защото той бе човек не на парадността, суетността около своята личност и високопарните думи, той бе човек на доверителния разговор и делата“.
Песен за ген.Баров изпълни панагюрският Павароти Никола Скачков, след което мнозина положиха стръкче цвете пред морената в памет на панагюреца, намираща се до родния му дом.
