OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Аз съм универсален, но не съм професионалист. Не съм и хобист.
Докарвам нещатадо съвършенство и после хващам нещо ново.Така се представя роденият на 23 април 1936 година в Панагюрище Стайо Георгиев Чочев.Уточнява, че е роден в къщичка, намирала се в двора на закритото преди години начално училище „Свето Покровско“.
Мисълта му прелита от тема на тема: училище, изкуство, автомобили, заваряване, история, рекорди … Разказва за майка си Катерина Крайчева Чочева, която определя като гениална и от която смята, че е наследил не
малко качества. „Тя денонощно работеше. Беше домакиня, но се занимаваше се с какво ли не. Помагала е и на ремсистите. Благодарение на нея записах Техникума по механотехника в Пловдив. От 200 кандидати бях класиран на 19-о място, ама после ме бяха зачеркнали. Тя не остави нещата, ходила при кмета да й даде бележка, която удостоверявала, че е помагала на ремсистите и ги е пазила по време на събрания. Занесла
я в техникума и така ме записаха пак. Завърших специалността „Топла обработка на металите“. Работил е в заводите „Мадара“ и „Балкан“ в Пловдив, а след казармата в София завършва с отличие Института за учители специалисти. Затова имал право да продължи образованието си
във висше учебно заведение без изпит, но той се отказал и отишъл да работи в град Самоков, понеже бил най-близо до София. Учителства от 1962 год. до 1980 г. Когато е на 40 години, решава да продължи образованието си и записва специалността „Икономика на промишлеността“ в днешния УНСС, но прекъсва, защото му се
ражда син, а и съпругата му по същото време е студент по
медицина. Гордее се, че е научил на занаят 18 000 ученици на ковачество и заваряване и нито един от тях не е пострадал, още
повече че ученическите му практики са били по обектите на Софстрой. Бил е преподавател по заваряване в Център по заваряване и контрол, за който казва, че е създаден по негов проект. Преподавал е заваряване на металите в Техникума по хладилно дело „Комаров“, а на студенти в МЕИ – София /дн.Технически университет/ „Топла обработка и ковачество“. Водил е и курс по ковано желязо в бившия Пионерски дворец. „Нещата, които правя, не са за облаги, а по предопределение на съдбата“, изповядва Стайо Чочев, чийто корен е от родословното дърво на Чочеви. Смята, че пръв в Европа е въвел нов метод в металната пластика на принципа на ръчно газокислородно заваряване, при което трябва да си изключително прецизен, тъй като всичко се получава за части от секундата при топенето на метали. Като един от паметните мигове в живота си откроява срещата с Валентина Терешкова – първата жена космонавт, в България. „Бях й кавалер без партийна книжка“, къде на шега, къде с гордост казва панагюрецът. И допълва: „Всичките ми постижения са благодарение на жени!“. Затова те имат специално място в опитите му да стихоплетства
на еротична тема. Твърди, че, много преди да се появи „песенният хит на 90-те“ – „Радка Пиратка“, той е написал „Циганче“, чийто текст дори се е опитал да композира. За Стайо Георгиев Чочев „в думите се крие музика“. Сред любимите му поети е Робърт Бърнс, пред когото се прекланя, а за любовта смята, „че има срок на годност – кой ще отрече това“. За приятелството казва, че „като консуматив, който е почти на приключване“.
Пише за себе си „дистанционно шибани истории“ и се измъчва, че „дистанционът е нашата държава“ от началото на 21 век, че „ние сме град държава вече, а можем след време да станем и село-държава“, защото не умеем да съхраняваме силния си генетичен код и интелектуален потенциал. И днес, години след като е напуснал училищните стаи, се вълнува от системата ни на образование и е убеден, че децата трябва да ходят на училище само с тетрадка, бутилка вода и закуска, а учебниците си да ползват вкъщи за самоподготовка.На 60 години се пенсионирал и си открил фирма за обучение на заварчици. Има вила в с.Панагюрски
колонии, в която живее през лятото и ранната есен, а през останалото време е в София при семейството си. Препоръчва на предприемачите в родния му град да изкарат лиценз за „Панагюрска сливова двоен препек ракия 75%, направена с анасон“. И съветва 100 грама от нея да се пие за 2 часа. „Ракията лекува, тя унищожава млечната киселина“, обосновава препоръката си Стайо Чочев.
