OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В сряда от Министерския съвет разпространиха прессъобщение, че служебното правителство е приело протоколно решение във връзка със спрените плащания по оперативната програма „Околна среда 2007-2013“ (ОПОС) и допълнителните мерки, изискани от Европейската комисия (ЕК) за подобряване на системите за управление и контрол.
Според него Правителството приема предложената от службите на ЕК финансова корекция в размер на 152 916 261 лева. Грешката представлява 9,5% от стойността на договорите с изпълнители, включени в популацията от 239 договора, която беше обект на проверка.
Корекцията е определена въз основа на резултатите от работата на Управляващия орган, Сертифициращия орган и службите на Комисията. Тя следва да бъде изплащана през 2014 г. и следващите години.
Днес в своя публикация от capital.bg уточняват, че възстановяването на средствата е добра новина, след която обаче следва сложната част. От тези над 152 милиона лева малко над 60 млн. лв са т.нар. плоска корекция за програмата – това са пари, с които ЕК иска да бъде глобена цялата програма заради общи нередности в контролните и одитиращите системи. Те няма да бъдат взети от програмата, а ще се върнат от графа „договорени” в графа „недоговорени”, т.е. ще са отворени за ново използване. Българската страна ще настоява това да се случи догодина, тъй като до края на тази година „Околна среда” няма да има време да ги договори и по правилник ще ги изгуби.
По-големият проблем обаче се очертава с останалите около 90 млн. лв. (колко точно са, предстои да се уточни). Това са пари, които ще трябва да дойдат по индивидуални корекции за проекти. Става дума за онзи списък със 149 договора на 59 бенефициента, по който преди няколко месеца ОПОС започна да налага финансови корекции. Сред тези бенефициенти е и Община Панагюрище.
Вицепремиерът и министър по управление на европейските фондове Илияна Цанова е разяснила, че 149-те договора ще бъдат анализирани отново и разделени в три графи.
Първата ще бъде за проекти, които са съобразени с националното законодателство към дадения момент, но самото то не е транспонирало правилно европейските директиви (например там, където има неправомерно съкращаване на сроковете). В този случай държавата ще поеме на 100% корекцията, тъй като тя е била отговорна за прилагането на евронормите.
Втората опция ще бъде поделянето на отговорността между местна и централна власт. Това ще се случва, ако е имало предварителен контрол и становище от Агенцията за обществени поръчки и Управляващия орган на програмата, което потвърждава методологията в съответната поръчка, но въпреки това по-късно тя е била коригирана заради неясна методика. Друг вариант е да е имало решение на КЗК и ВАС, което да отхвърля обжалване на поръчката (както е в много случаи), а по-късно същата тази поръчка влиза в списъка за корекции заради нарушения, които са попадали в обхвата на обжалването. При тези случаи държавата отново ще поделя отговорността, с което де факто ще признае, че нейни контролни органи не работят добре.
Третият вариант ще е най-тежък и при него цялата отговорност ще се носи от бенефициента. Там ще попадат всички проекти, които не влизат в горните две категории.
Според вицепремиера служебният кабинет вече работи по решение, което да позволи споделянето на отговорност, и се търси решение за бюджета. Според Емил Савов от сдружението на общините най-вероятно много от общините ще заведат дела срещу корекциите и доста от тях ги печелят.
