OshtePan Новините от Панагюрище и региона
С какво тази дата станала символично начало на годината за Православието?
Един ден в събота, когато вярващите били в синагогата в Назарет, там влязъл нашият Господ Иисус Христос и като на новодошъл събралите се там му дали да прочете откъс от пророческите книги.
Синът Божий отворил книгата и прочел с ясен глас думите, записани от св. прор. Исаия: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година” (Ис. 61:1-2). Затворил Богочовекът книгата и я дал на слугата. На изумените от неразбираемо вълнение иудеи обяснил, че тези думи се отнасят до Него, Който е истинският Месия, пратен от Бога за спасение на човешкия род. И всички засвидетелствали това, като се чудели на благодатта на думите Му.
Всеобщото възприемане на първи септември като начало на Църковната нова година или новия Индикт*, било въведено през 325 година по време на Първия вселенски събор. С това празникът се заковал на точна дата според действащия в империята календар, за да се отбележи, че това начало се поставя с идването на Божията благодат в Лицето на Богочовека Иисус Христос. Този нов по съдържание индиктион бил узаконен не от императори, а от Небесния Цар на славата. За разлика от старозаветния празник, новият индиктион не иска от нас принасянето на веществена жертва, от ритуално колене на добитък или принасяне на плодовете на земята, нито на злато и сребро. На този празник поверяваме душите си на Бога, Който е и техният Творец и Промислител.
Църковната нова година започва на 1 септември и светата ни Православна църква го отбелязва с особена тържественост в календара си, и в проповед ни връща към онова време, в което човешката история е изживявала все още своята младост.
Този празник обаче съвсем не е безследно забравен, а е заседнал в рефлексите на съвременното общество – на 1 септември в много страни е началото на учебната година. Другаде, както у нас, това е 15 септември.
През септември започват работа парламентите, съдилищата и ред правителствени учреждения, а редовите граждани се връщат с досада към ежедневието след летните отпуски. Показателно е, че както и да вършеят върху нашата памет модите, политическите промени и всеобщото нравствено отстъпление, Православната църква продължава да поддържа връзката с древността.
Синът Божий отворил книгата и прочел с ясен глас думите, записани от св. прор. Исаия: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година” (Ис. 61:1-2). Затворил Богочовекът книгата и я дал на слугата. На изумените от неразбираемо вълнение иудеи обяснил, че тези думи се отнасят до Него, Който е истинският Месия, пратен от Бога за спасение на човешкия род. И всички засвидетелствали това, като се чудели на благодатта на думите Му.
Всеобщото възприемане на първи септември като начало на Църковната нова година или новия Индикт*, било въведено през 325 година по време на Първия вселенски събор. С това празникът се заковал на точна дата според действащия в империята календар, за да се отбележи, че това начало се поставя с идването на Божията благодат в Лицето на Богочовека Иисус Христос. Този нов по съдържание индиктион бил узаконен не от императори, а от Небесния Цар на славата. За разлика от старозаветния празник, новият индиктион не иска от нас принасянето на веществена жертва, от ритуално колене на добитък или принасяне на плодовете на земята, нито на злато и сребро. На този празник поверяваме душите си на Бога, Който е и техният Творец и Промислител.
Църковната нова година започва на 1 септември и светата ни Православна църква го отбелязва с особена тържественост в календара си, и в проповед ни връща към онова време, в което човешката история е изживявала все още своята младост.
Този празник обаче съвсем не е безследно забравен, а е заседнал в рефлексите на съвременното общество – на 1 септември в много страни е началото на учебната година. Другаде, както у нас, това е 15 септември.
През септември започват работа парламентите, съдилищата и ред правителствени учреждения, а редовите граждани се връщат с досада към ежедневието след летните отпуски. Показателно е, че както и да вършеят върху нашата памет модите, политическите промени и всеобщото нравствено отстъпление, Православната църква продължава да поддържа връзката с древността.
*индикти (грц. индиктион от лат. indictio=обявяване) – периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци.
Източник: 24 часа
