Стотици близки, приятели и съмишленици казаха днес последно сбогом на богослова, общественика и Мъдреца Ваклуш Толев, който приключи земния си път на 27 ноември на 90-годишна възраст.
В основата на учението на Ваклуш Толев стои вътрешната му убеденост, че „човекът съдържа в себе си огромен потенциал и трябва да работи за неговото извеждане и прилагане, че човекът е бог в развитие, че няма зло, а има нееволюирало добро. Според него отделно от представата за бог, която е културно обусловена и се променя във времето, бог все пак има, но вътре в човека. Това е и основната концепция в учението му –
Човекът се разглежда не като раб божии, не като брат или сестра, а като събожник, защото духовното родство е по-важно от кръвното.
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в пловдивското село Поповица. Още от младежките си години е активен антикомунист и патриот. Учи право в Софийския университет, но не успява да завърши до 1944 г.
След Девети септември е изправен пред Народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската царска армия. Пред съдниците си заявява, че „с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология”, пише vesti.bg
За да бъде пречупен, лежи 11 години в лагера в Белене, след което престоява в почти всички затвори в страната. Освободен е през 1964 г. след приетата амнистия за политически затворници и завършва богословие в Духовната академия в София.
След 10 ноември 1989 г. изнася публични лекции в цялата страна, като през 1997 г. гостува в Панагюрище. Имах щастието да се запозная с него и да проведем почти едночасов разговор за новото хилядолетие и Мъдростта. По-късно получих от сътрудничката му няколко броя от списанието му „Нур”, в което публикуваше лекциите си. Спомням си как препрочитах някои неща по няколко пъти, докато схвана в дълбочина същността на философията и посланията. Според поета Иван Станчев Ваклуш Толев се е познавал много добре с покойните адвокат Зумпалов и отец Филип, с които учил известно време в Панагюрище.
Сред книгите, които издава Ваклуш Толев, е “История и теория на религиите” в три тома, преиздавани три пъти.