OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Този цитат на древногръцкия философ изплува в съзнанието ми, когато преди дни в българската столица, наречена София /мъдрост/, видях огромния надпис „Сънят на разума ражда чудовища”. Надписът е в центъра на София, на бул.”Левски”, точно срещу Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий”.
Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека… Страшно и много болно ми стана за пореден път в центъра на българската столица. Центърът й е блокиран от полицаи. На всяка улица, на всяка пресечка, в която решиш да кривнеш, се натъкваш на групички полицаи. Добиваш усещането, че не си в страна, която е член на Европейския съюз, а в някоя територия в Южна Америка, където вилнее военна хунта.
Най-страшното е, че ще става още по-страшно. Това сочат моите скромни наблюдения от лятото насам. При всяко ходене в столицата полицейските групи са все по-многобройни. И все по-оттегчени, уморени и като че ли озверени. Ще ми се да не съм права. Но това виждат очите ми…
„Народните представители” все повече и повече се пазят от народната любов. Нищо че не престават да приказват как все за народа полагат всичките тези „усилия”. Да се чудиш и маеш коя смес точно представлява народът и ти от кой народ си… Младите, за които всички „народни” представители казват, че са бъдещето на България, от кой народ са…
Как така хем на тях разчитаме да променят България към по-добро, хем тяхното мнение няма никакво значение, защото те не ги разбирали тези работи… Задаваш си многобройни риторични въпроси, връщаш се към примерите от историята, които мнозина политически лица употребяват формално при първия удобен случай, и… устата ни пресъхват,
„погледът взор не види”. Така не малка част от българския „народ” започва несъзнателно да служи на „сънят на разума”…
Всъщност така е било винаги по нашите географски ширини. А и не само. Всяка власт „храни” тълпата и никоя власт не харесва знаещите, мислещите и действащите. Затова и всеки „народ” заслужава управниците си. Жалкото е, че покрай сухото гори и суровото. Жалкото е, че мнозинството предпочита някой, независимо кой, да му подхвърли коричка и то да се завре мълчешком отново в тъмните колиби.
„Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека”, рекъл Софокъл.
Какво от това? Нека огън да ни гори. Нали ни подхвърлят корички…
