OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Към 30 юни 2017 г. реално изплатените средства по оперативните програми на територията на българските общини достигат 8 769 197 329 лв.
или 1 230 лв. на човек от населението.
Данните по общини показват, че сред 265-те български общини най-много средства спрямо местното население са усвоени в община Рила – над 6 000 на човек от населението. Най-малко пък са разплатени в община Ковацевци – под 30 лв. на човек от населението. Десет са общините с усвоени под 100 лв. на човек, а в 13 общини средствата надхвърлят 3 000 лв.
Стойност на изплатени суми на бенефициенти по ОП към 30 юни 2017, лв./човек
Най-много: Рила – 6153,5; Созопол – 5182,7; Костинброд – 4790,9; Бяла – 4509,6; Свиленград – 4419,4; Белене – 3942,7; Хисаря – 3726,7; Габрово – 3384,5; Гурково – 3381,2; Кричим – 3224,4;
Най-малко: Грамада 95,6; Сърница – 91,7; Хитрино – 77,9; Полски Тръмбеш – 75,6; Тополовград – 71,8; Симеоновград – 58,5; Якимово – 48,8; Сухиндол – 47,6; Дулово – 35,8; Ковачевци – 29,4.
Подобно противопоставяне нерядко е за сметка на дългосрочното развитие на отделните общини. ИПИ вече доказа (тук), че няма статистическа значима връзка между подобряването на благосъстоянието в областите, от една страна, и усвоените от тях евросредства, от друга. Т.е. дори и повечето области стабилно да се приближават към средноевропейските нива на реални доходи, не може да се твърди, че европейските фондове стоят зад този процес. В същото време разликите в благосъстоянието между областите в страната се задълбочават. Това е така, защото темповете на подобряване на благосъстоянието са много различни и докато някои области кретат, други (като София, Варна и Стара Загора) буквално летят. Може дори да се спекулира, че евросредствата спомагат за задълбочаването на тези разлики, защото някои от най-силните икономически области усвояват и най-много средства. Най-големите проекти, финансирани по оперативните програми до момента, са за метрото в София, отсечки от магистрали и пътища, както и пречиствателни станции в различни точки на страната. В същото време хиляди проекти на общинската администрация се фокусират в правенето на градинки, облагородяване на общински обекти, козметични ремонти на сгради и съоръжения. Проблемът обикновено е, че при ограничен административен капацитет и преследване на краткосрочни цели (до следващите местни избори),общините често се налага да избират дали да кандидатстват за европейски проект, или да търсят реални инвестиции. Търсенето на инвеститори е дългосрочен и трудоемък процес с неясен шанс за успех, но пък води до реално развитие на местната икономика. Нерядко е свързан и с разходи за общината (изграждане на инфраструктура, например), без да носи особени приходи в общинския бюджет поради продължаващата липса на фискална децентрализация. В същото време изпълнението на европейски проекти води директно до бърз и видим за гражданите (избирателите) резултат. Например, хубава градинка.
Данните по области показват, че най-много средства усвояват най-големите области – столицата (3 249 млн. лв.), Пловдив (663 млн. лв.), Бургас (563 млн. лв.), Варна (399 млн. лв.), Стара Загора (332 млн. лв.). Най-малко пък са средствата в областите Перник (55 млн. лв.), Търговище (75 млн. лв.), Смолян (84 млн. лв.), Кюстендил (85 млн. лв.), Видин (94 млн. лв.).
Източник: ИПИ на база данни от www.eufunds.bg
