OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Малцина са българите, които знаят, че 31 октомври е църковният Ден на Реформацията и Ден на вси светии. Малцина знаят, че Библията е преведена на български език от протестантски мисионери.
Числото на осведомените е от порядъка на 200 000 граждани, според статистиката на РЛ/Германия, посочила с него протестантите у нас през 1999.
Датата 31 октомври не е произволно избрана. Това е денят, в който през 1517 Мартин Лутер заковава прочутите си 95 тези на вратата на Витенбергската катедрала. За всички останали евангелски църкви на Стария континент този ден приема значението на празник непосредствено след сключването на Вестфалския мир, с който се слага краят на 30-годишната война в Европа между католици и протестанти.
С договора от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а като цяло графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване, като неподчинени на Римокатолическата църква територии. За евангелските християни тази дата и до днес остава празник на Реформацията. С течение на времето, под влиянието на католицизма и при процесите на секуларизация,
се превръща в Хелоуин.
С договора от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а като цяло графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване, като неподчинени на Римокатолическата църква територии. За евангелските християни тази дата и до днес остава празник на Реформацията. С течение на времето, под влиянието на католицизма и при процесите на секуларизация,
се превръща в Хелоуин.
В периода на всички тези процеси в Европа – в периода на Реформацията и Просвещението – България се намира под Османско робство. Въпреки интензивните контакти на българските католици около П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа, националноосвободителните ни стремежи остават изолирани и неподкрепени отвън през 17 и 18 век.
България остава изолирана от основни процеси, протичащи в Европа – църковната и произлязлата от нея обществена Реформация. Църковните и обществени процеси у нас се движат под масираните опити за хегемония от страна на гръцката православна църква и при активно елинизиране, особено в южните български области. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност не дават веднага успешни и видими резултати. Българското Възраждане се явява един бавен, постепенно добил форма, идентичност и цел процес, който едва в последната си фаза – от 1800 до Освобождението – притежава онази собствена, специфична интензивност, която го характеризира като прогресивното време в историята ни.
БЪЛГАРСКИЯТ ПРОТЕСТАНТИЗЪМ
Около 1800 г. и в първите две десетилетия на 19 век се заражда и българският протестантизъм. Интересното и особеното в него като явление е началото му – положено е като резултат от усилието на прогресивни православни българи за реформи в църквата и обществото. Тоест, не става дума за процес, внесен директно отвън или насилствено. Това реформаторско усилие и начален православен реформаторски момент се изразяват в търсене на начини за изчистване на църквата от суеверие, от закостенялостта и ритуалността, в стремежите за служение на разбираем, модерен, говорим роден език, както и в желанието за един активен християнски живот, чиято етика и морал да служат прогресивно на обществото.
Паралелно на тези процеси и след началната им фаза, на територията на българските земи в Османската империя започва активна чуждестранна мисионерска работа. По-късно се развива обща – българска и чуждестранна- мисионерска дейност, докато накрая българският протестантизъм се еманципира и започва да строи традиции върху положения собствен стабилен богословски и етичен фундамент.
Българските протестанти имат своето историческо място и значителен принос в борбите за национално освобождение, в борбите за освобождението на Македония, за развитието и обособяването на прогресивната култура и обществено- политическо развитие у нас, както и в развитието на икономиката ни. Протестантите взимат дейно участие в организирането на младата българска държава. Много наши министри, държавни служители, общественици и учители са възпитани в прочутия Роберт колеж в Цариград – евангелското учебно заведение със забележителна репутация.
ПЪРВИЯТ ПРЕВОД НА БИБЛИЯТА НА МОДЕРЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Първият български вестник “Зорница” е именно протестантски. Приносът на протестантите в България по време на Възраждането ни е свързан, разбира се, преди всичко с пълния превод на Библията (1871) на модерен български език. Както и с разпространението на християнска и духовна книжнина, цялостната книжовно-просветителска работа, изграждането на училища от модерен западен тип, които изместват окончателно килийните, изграждането на култура и архитектура, които доближават или по-скоро връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското робство.
Наред с ролята им на цивилизационни, прозападни фактори, мисионерите и българските протестанти съдействат силно за запазването и укрепването на българското народностно съзнание. По време на погромите при Априлското въстание през 1876 г. именно протестантските мисионери и българските протестанти ще предизвикат с петициите и делегациите си в Западна Европа и САЩ обръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването фактите за кланетата и за самото въстание води до основно преразглеждане на европейското отношение към страната; в следствие на това само година и половина по-късно западните сили подкрепят окончателно политически каузата на българите за национално освобождение и независимост, макар да се съобразяват с руските и турски интереси при договорите от 1878 в Сан Стефано и Берлин .
Социалната дейност е областта, в която отново протестантите правят първите крачки у нас– първите детски градини и сиропиталища с училища за деца и юноши до 16 години, гимназиите по западен модел са протестантски. Болници и домове за бедни се изграждат и ръководят от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под благотворното влияние на западния и българския протестантизъм, като финансистите и предприемачите ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и английски учебни заведения.
Хенри Ливс, Бенджамин Баркер, д-р Елаяс Ригс, д-р С. Хамлин, Чарлз Морз, д-р Алберт Лонг са сред най-известните имена на западни протестанти, които в мисията си на Балканите остават завинаги свързани с българската историята.
С д-р Ригс и д-р Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов.
Преки примери откриваме в интензивните връзки с протестантите на много български народни будители и общественици, между които Иван Вазов и Петко Каравелов. Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство.“
СтоянМихайловски е не по-малко директен: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си.“
А проф. Ив. Шишманов, големият български културолог и литературен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва неведнъж трудолюбието и скромността им. И публично отправя призива си до младия мисионер д-р Ригс: “Най-сетне няма ли сам г-н Ригс да се насърчи и опише нам (на широката общественост, бел. ред.) своята толкова плодовита и многостранна дейност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкова висока и рядка добродетел за всеки един млад обществен деец – се превръща в порок.”
СтоянМихайловски е не по-малко директен: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си.“
А проф. Ив. Шишманов, големият български културолог и литературен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва неведнъж трудолюбието и скромността им. И публично отправя призива си до младия мисионер д-р Ригс: “Най-сетне няма ли сам г-н Ригс да се насърчи и опише нам (на широката общественост, бел. ред.) своята толкова плодовита и многостранна дейност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкова висока и рядка добродетел за всеки един млад обществен деец – се превръща в порок.”
По материали, предоставени от
пастир Станислав Алексиев и дякон д-р Йордан Бояджиев
