OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес е Първата неделя на Великия пост. Православната църква почита св. преподобна мъченица Евдокия
Веднъж един монах на име Герман, връщайки се от поклонение, спрял да нощува в сирийския град Илиопол. Познат християнин го приел и му дал една малка стая, в която монахът прекарал нощта. Преди да легне, той дълго се молил и чел за Страшния съд Господен и вечния радостен живот.
Само през една стена, където се молел, живеела жена, известна в целия град със своята красота, голямо богатство и грешен живот. Тя се именувала Евдокия. Тя пленявала младите момци, получавала от тях богати дарове и живеела в грях, разкош и веселие, без да се грижи за душата си. Тя чула думите на Герман за Страшния съд и за вечните мъки и душата й се изпълнила с безпокойство и страх. Сутринта рано повикала при себе си монаха.
– Моля те – казала му тя, – разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е пълна със скръб. Ако е истина, че вечни мъки са определени за грешниците, то кой може да се спаси?
– Нима ти никога не си чула за Христа и за страшния съд Господен? – запитал я Герман. – Ти от каква вяра си?
– Аз съм самарянка и по род и по вяра – отговорила тя – и това, което чух тая нощ, е съвършено ново за мене. Аз съм много богата; и това още повече усилва моето безпокойство, защото в твоята книга е казано, че е трудно богатите да влязат в Царството небесно. Аз охотно бих дала съкровищата си, за да получа вечен живот. Но кажи ми, защо Бог тъй се отвращава от богатите?
Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, но богатите често забравят Бога и се отвръщат от Него и това осъжда Господ: „Който честно е придобил богатство – прибавил той – и го употребява добре, като помни Бога и ближния, той не заслужава укор. Но който е придобил богатство чрез измама, кражба, грешни дела, несправедливост, и го употребява само за да угоди на себе си, такъв строго ще бъде осъден.“
Евдокия разказала на инока целия си живот и го помолила да я научи как да получи от Бога милост и живот вечен. „Аз доброволно бих дала всичкото си богатство, за да се изкупя от вечните мъки – повторила тя.
– На Бога не е нужно твоето богатство – възразил инокът – и ти не можеш чрез него да се изкупиш. Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за да получиш милост от Него, ти трябва да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш чрез Светото кръщение.
Евдокия слушала с внимание думите на Германа, който я убедил да извикат християнски свещеник, за да бъде покръстена от него. Учудил се свещеникът, когато видял кой иска това, понеже знаел, че Евдокия е голяма грешница. Тя паднала пред нозете му: „Направи ме християнка, защото се убедих, че, ако не стана християнка, ще бъда предадена на вечни мъчения. Но кажи ми, отче светий, наистина ли небесните радости са по-големи от земните? Нали на земята има много прекрасни работи, много злато и скъпоценни камъни, различни радости и наслади. Нима на небето още повече ги има?“
– Докато ти не отвърнеш своя ум от съблазните на тоя свят – казал й свещеникът, – ти не можеш да помислиш за вечни блага.
– Но, отче светий, ако аз се откажа от богатството и радостите на света, а небесни блага не получа, то положението ми няма ли да бъде най-окаяно? Мога ли да бъде уверена, че Бог ще ме приеме?
Свещеникът, като видял, че в сърцето на Евдокия няма още вяра и любов към Бога, не се съгласил да извърши Св. Кръщение над нея, а я посъветвал да прекара седем дни в усамотение, пост и молитва.
– Постарай се да забравиш света – казвал й той. – Снеми от себе си скъпоценните украшения, облечи се в прости дрехи; спомняй си за греховете си, моли Бога да ти помогне да се разкаеш и да започнеш нов живот и твърдо се уповавай на Него. Той е милосърден и благ; Той Сам отива да посрещне оня, който искрено желае да Го намери; Той се радва на покаянието на грешника.
Свещеникът си отишъл. Евдокия, като останала насаме с Герман, още много го разпитвала за живота на християните и за иночеството. След това и Герман си отишъл, като обещал на Евдокия да се моли за нея и да я посети пак след една седмица.
След седем дни Герман дошъл при Евдокия. Тя била отслабнала и се изменила поради бдение и постоянна молитва. Но небесна радост сияела на бледото й лице и сърцето й било пълно с любов и упование. Господ Бог укрепил нейната вяра чрез чудно видение, за което тя разказала на Герман.
Като решила да започне нов живот, според закона Господен, Евдокия помолила Герман да я отведе в обител, където благочестиви жени служели Богу чрез непрестанна молитва, пост и трудове.
Между това в Илиопол започнали преследване против нея. Повикали на съд Евдокия, но Бог й помогнал, като й дал сила да прави чудеса, които убедили управителя на страната, неговото семейство и множество народ в християнската вяра.
Същото се случило, когато след няколко години новият управител я повикал на съд като християнка. Евдокия без страх изповядала вярата си пред управителя и била предадена на страшни мъчения. Тя ги понесла с непоколебима твърдост и след туй извършила чудеса, които обърнали управителя към Бога!
Оттогава Евдокия живеела спокойно в своята обител, обръщала мнозина в пътя на истинската вяра и достигнала дълбока старост. Когато римският император Адриан (117-138 г.) предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра и била посечена с меч в 126 година.
ИЗТОЧНИК: pravoslavieto.com
ИЗТОЧНИК: pravoslavieto.com
