OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес – 24 януари, се навършват 50 години от кончината английския политик и държавник Уинстън Чърчил – избран от собствените си сънародници за “най-великия британец”.
„Човекът, който решава съдбата на човечеството в преломни моменти…
И е убеден, че историята ще се отнася мило с него, защото ще я пише самият той. А когато я написва, получава за това Нобелова награда за литература“. Ключова фигура във Втората световна война. Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател, художник и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ.
Уинстън Чърчил е в предната линия на политиката за 50 години, като заема много политически и кабинетни постове в 13 правителства. Бил е и министър-председател на Великобритания два пъти – от 10 май 1940 до 26 юли 1945 и от 26 октомври 1951 до 7 април 1955, когато подава оставка.
Той получава най-голямото организирано от държавата погребение на човек, който не е от кралското семейство, след това на дука наУелингтън. Погребан е в двора на църквата в Блейдан до своите родители и близо до родното му място – двореца Бленхайм.Умира в деня, в който 70 години преди това умира баща му.
Чърчил е избран за депутат през 1900 година. Влиза в Камарата на общините като представител на Консервативната партия от Олдман през февруари 1901 година и произнася първата си реч четири дни по-късно. Но само четири години след това той прекосява парламентарната пътека и се присъединява към либералите, като прави предизвикателен жест към бившите си колеги, сядайки до един от лидерите на радикалите Дейвид Лойд Джордж. В редиците на либералите Чърчил бързо прави кариера. През 1908 година той става министър на търговията. Като такъв и като министър на вътрешните работи през 1910-1911 година той спомага за полагане основите на социалната държава, появила се след Втората световна война.
Между 1922 и 1924 година Чърчил напуска Либералната партия и след известни колебания отново се присъединява към консерваторите. „Всеки може да ме обвини в измяна, – отбелязва той спокойно – но е нужна находчивост, за да измениш два пъти.”За негова изненада Чърчил е назначен за министър на финансите от Стенли Болдуин и той заема този пост от 1924 до 1929 година. Той е темпераментна, анахронична личност, която връща Англия към златния стандарт.
Когато през 1929 година торите претърпяват неуспех, Чърчил се оттегля, заедно с Болдуин. По-късно прави злокобни предупреждения за заплахата Хитлер и безнадеждността на политиката на отстъпки.
Като министър-председател на Великобритания, голяма част от енергията си Чърчил отдава на това да убеди Рузвелт да го подкрепи във войната. Той пише на американския президент дълги писма, установява силна лична връзка с него и успява да накара Америка да помогне на Англия в Атлантическия океан, където до 1943 година жизнено важната връзка на Острова с Новия свят е заплашвана многократно от немски подводници.
Докато Чърчил се опитва да изкове съюз със Съединените щати, Хитлер му прави подарък – ключов съюзник в лицето на Съветския съюз, на който изпраща помощ. През декември 1941 година, шест месеца след като Хитлер нахлува в Русия, Япония атакува Пърл Харбър. Войната се превръща в световна. Чувайки новината за нападението над Пърл Харбър, Чърчил отбелязва: “Значи все пак ние спечелихме!”
Но включването на Америка във войната причинява някои проблеми на Чърчил. Както самият той отбелязва, единственото по-лошо нещо от това да участваш в битка, като имаш съюзници, е да участваш в битка без съюзници. Въпреки нещастията, Чърчил е в състояние да влияе на американците. Той успява да убеди Рузвелт да нападне първо Германия, а не Япония, и да следва британската стратегия за разширяване отвора към вътрешността на Европа. През юни 1944 година съюзниците нахлуват в Нормандия и американците изцяло командват кампанията. Генерал Айзенхауер разгръща операция на широк фронт и изтласква противника. Германия е притисната между това настъпление и съкрушителната сила на Русия. На 8 май 1945 година англичаните приемат германската капитулация и отпразнуват победата на бъдещия Ден на Европа.
На върха на военния триумф обаче Чърчил опитва горчивината на политическата загуба. През 1945 год. ходът на политическите събития се обръща срещу торите и към партията, която ентусиазирано насърчава и спомага за създаването на социалната държава. И докато въглените от Втората световна война все още са топли, той провъзгласява началото на студената война. През 1946 година във Фултън, Мисури, той посочва новия враг – Съветския съюз, и обявява, че над е Европа е спусната желязната завеса.
Когато по-късно е поканен за партньорство заедно с “духовно великите Франция и Германия”, което да постави основата на възраждането на европейското семейство, Чърчил е подозрителен към подобно обединение и предлага създаването на “Обединени щати на Европа”.
На 65-ия си рожден ден Чърчил казва: “Готов съм да се срещна със Създателя, но дали той е готов за голямото изпитание да се срещне с мен – е друг въпрос”.
Източници: Уикипедия и churchill.hit.bg
Чърчил е избран за депутат през 1900 година. Влиза в Камарата на общините като представител на Консервативната партия от Олдман през февруари 1901 година и произнася първата си реч четири дни по-късно. Но само четири години след това той прекосява парламентарната пътека и се присъединява към либералите, като прави предизвикателен жест към бившите си колеги, сядайки до един от лидерите на радикалите Дейвид Лойд Джордж. В редиците на либералите Чърчил бързо прави кариера. През 1908 година той става министър на търговията. Като такъв и като министър на вътрешните работи през 1910-1911 година той спомага за полагане основите на социалната държава, появила се след Втората световна война.
Между 1922 и 1924 година Чърчил напуска Либералната партия и след известни колебания отново се присъединява към консерваторите. „Всеки може да ме обвини в измяна, – отбелязва той спокойно – но е нужна находчивост, за да измениш два пъти.”За негова изненада Чърчил е назначен за министър на финансите от Стенли Болдуин и той заема този пост от 1924 до 1929 година. Той е темпераментна, анахронична личност, която връща Англия към златния стандарт.
Когато през 1929 година торите претърпяват неуспех, Чърчил се оттегля, заедно с Болдуин. По-късно прави злокобни предупреждения за заплахата Хитлер и безнадеждността на политиката на отстъпки.
Като министър-председател на Великобритания, голяма част от енергията си Чърчил отдава на това да убеди Рузвелт да го подкрепи във войната. Той пише на американския президент дълги писма, установява силна лична връзка с него и успява да накара Америка да помогне на Англия в Атлантическия океан, където до 1943 година жизнено важната връзка на Острова с Новия свят е заплашвана многократно от немски подводници.
Докато Чърчил се опитва да изкове съюз със Съединените щати, Хитлер му прави подарък – ключов съюзник в лицето на Съветския съюз, на който изпраща помощ. През декември 1941 година, шест месеца след като Хитлер нахлува в Русия, Япония атакува Пърл Харбър. Войната се превръща в световна. Чувайки новината за нападението над Пърл Харбър, Чърчил отбелязва: “Значи все пак ние спечелихме!”
Но включването на Америка във войната причинява някои проблеми на Чърчил. Както самият той отбелязва, единственото по-лошо нещо от това да участваш в битка, като имаш съюзници, е да участваш в битка без съюзници. Въпреки нещастията, Чърчил е в състояние да влияе на американците. Той успява да убеди Рузвелт да нападне първо Германия, а не Япония, и да следва британската стратегия за разширяване отвора към вътрешността на Европа. През юни 1944 година съюзниците нахлуват в Нормандия и американците изцяло командват кампанията. Генерал Айзенхауер разгръща операция на широк фронт и изтласква противника. Германия е притисната между това настъпление и съкрушителната сила на Русия. На 8 май 1945 година англичаните приемат германската капитулация и отпразнуват победата на бъдещия Ден на Европа.
На върха на военния триумф обаче Чърчил опитва горчивината на политическата загуба. През 1945 год. ходът на политическите събития се обръща срещу торите и към партията, която ентусиазирано насърчава и спомага за създаването на социалната държава. И докато въглените от Втората световна война все още са топли, той провъзгласява началото на студената война. През 1946 година във Фултън, Мисури, той посочва новия враг – Съветския съюз, и обявява, че над е Европа е спусната желязната завеса.
Когато по-късно е поканен за партньорство заедно с “духовно великите Франция и Германия”, което да постави основата на възраждането на европейското семейство, Чърчил е подозрителен към подобно обединение и предлага създаването на “Обединени щати на Европа”.
На 65-ия си рожден ден Чърчил казва: “Готов съм да се срещна със Създателя, но дали той е готов за голямото изпитание да се срещне с мен – е друг въпрос”.
Източници: Уикипедия и churchill.hit.bg
