OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Елена Николай е артистичното име на Стоянка Николова, родена на 24 януари 1905 год. в с.Церово, Пазарджишко.
Творческата съдба на Елена Николай и днес продължава да привлича
изследователите на историята на оперното изкуство.
Световно известната българка е получила всички най-високи признания.
Но една от най-точните характеристики за мястото й в световната култура прави нейният биограф Константин Карапетров, автор на книгата „Елена Николай“ /1963, 19838 . В една статия, публикувана през 2001 година, тоой пише: „Несъмнено в световен мащаб мястото на певец №1 на България принадлежи на Борис Христов…
Второто място по престиж и постижения принадлежи на Елена Николай. Около 10 години по-възрастна от Христов, тя трябваше /за разлика от него, наложил много бързо превъзходството си над сравнително малобройните и баритално звучащи италиански баси/ да води епични битки, за да се наложи като продължител на великите вокално-артистични традиции на предшественичките си Габриела Безанцони, Ирене Мингини-Катанео, Аурора Буадес, Джузепина Дзинети, Ебе Стиняни… И да надмине както тях, така още повече съвременничките си мецесопрани по певческа и сценична мащабност, по неповторимата си способност да превъплъщава по-завладяващо от тях не само традиционните роли от италианския и френски репертоар. Защото тя остава единствената за времето си крупна Вагнерова интепретаторка в Италия… Остава уникална в световен мащаб в устремното превземане и на трънливи дори за сопраното роли като Сантуца от „Селска чест“, Ортруд от „Лоенгрин“, Брюнхилде от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер…“
Епичните битки, за които говори големият музиковед проф.К.Карапетров, не са само на сцената. Още от най-крехка възраст тя трябва да преодолява много трудности, за да постигне мечтата си.
Родителите на Стоянка Николова са от Панагюрище. Баща й Събо Николов е работил като бирник в с.Церово, но умира, когато Стоянка е на 3 години. Останала вдовица на 22-годишна възраст, майка й Парашкева е изправена пред трудното бъдеще сама да отглежда децата си. Помагат й американски мисионери , които й осигуряват 4-годишна стипендия, и тя заминава за Франкфурт, Германия, да учи за операционна сестра. А 3-годишната Стоянка и и по-големият й брат Кольо остават при родителите на майката – Стоянка и Тончо Гърбешкови в Панагюрище. В атмосфера на обич и волност тук минава детството й, тук започва училище при авторитетния педагог и общественик Стоян Кръстев-Керин, който пръв забелязва музикалната й дарба, тук завършва прогимназия. И до края на живота си запазва свежи и свидни спомените си за славния град… След панагрската прогимназия Стоянка Николова завършва Американския колеж в Самоков, където природната й дарба и влечението към пеенето разцъфтява и, насърчавана от училищния диригент, решава да посвети живота си именно на това призвание. Копнежът да навлезе в света на музиката довежда девойката в София. Изключително важна в осъществяването на нейната мечта се оказва срещата й с именития български певец и вокален педагог Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Държавна консерватория. На изпита по пеене получава отличен, но, тъй като няма практика, на изпита по пиано получава слаба оценка и приемната комисия решава: „Кандидатката е немузикална!“
Заминава при брат си Кольо в САЩ и следва известно време философия в град Оберлин, щата Охайо, като едновременно работи, за да събере пари за отиване в световния център на вокалното изкуство – Италия. През 1929 год., независимо от голямата конкуренция, на конкурсния изпит в Миланската консерватория „Джузепе Верди“ е приета първа по успех. След 5 години завършва блестящо класа на бележития италиански вокален педагог Виченцо Пинторно… Именно в неговия дом опитният импресарио Канела, който е очарован от нейния превъзходен глас, но намира името й неподходящо за голяма артистична кариера, става кръстник на нейния псевдоним – Елена Николай…
Почти 30 години – от 1934 до 1963 год. тя е най-изявената българска певица в чужбина и един от най-търсените мецосопрани в света. Елена Николай умира на 24 октомври 1993 годи. в Италия.
Из очерка за Елена Николай в книгата
„Панагюрци вчера и днес“, първа част /2007/
