OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„… Пази и защитавай вярата на своите отци, зачто ти си роден и воспитан от них. Жертвай живота си за вяра и отечество, предпочитай по-добре славна смърт, неже ли постиден и безчестен живот!“
Това пише в учебника си „Българский буквар“ като завет към потомците панагюрецът Сава Радулов. „Той е между най-заслужилите просветни, книжовни и обществени дейци през Възраждането и поради това през 1884 година е провъзгласен за почетен член на Българското книжовно дружество /Днешната Българска академия на науките/.
Той е включен и в „Златната книга на дарителите за народната просвета“. През 1883 година, четири години преди смъртта си, отправя към Министерството на народното просвещение молба да приеме неговите ценни книжа и след смъртта му с процентите от лихвите да се помага за издръжката на един ученик от Панагюрище“.
Това пише в очерка за Сава Радулов в първа част на книгата „Панагюрци вчера и днес“ /2007/ един от тримата автори на изданието Георги Гемиджиев.
Сава Радулов е роден в Панагюрище през 1817 година със светското име Стойно. Учи мутафчийски занаят, а след това слуга в Панагюрския метох на Хилендарския манастир, завеждан от доста образовани монах Харалампий. „През 1834 г., вече 17-годишен, той тръгва с отец Харалампий за Света гора, където приема монашеското име Сава. Там среща панагюреца Иван Томов, калугер в Хилендарския манастир с монашеското име Наркис, който взема младия си съгражданин под свое покровителство и през 1835 г. г отвежда със себе си в Смирна. Този град тогава е прочут център със 160-хилядно население и с няколко гръцки училища, в които следвали ученици от всички краища на Гърция и балканските славянски народи. Наркис записва Сава Радулов в едно от тях и го настанява в славянския пансион… За петте години престой тук получава солидни познания, а неговите успехи в училището не остават незабелязани от панагюрските първенци, които ревниво следят проявите на своите съграждани извън Панагюрище.
През 1841 година те го канят да се завърне в родния град и той с голям ентусиазъм приема учителското поприще… В многообразната и странна съдба на Сава Радулов до края на живота му постоянно се преплитат учение, учителстване и книгоиздаване…
В историята на Българското възраждане Сава Радулов ще остане като един от онези високообразовани българи, които положиха основите на класните училища в страната, като заслужил деец на българската просвета в Бесарабия и превръщането на нейния център в авторитетно културно средище…
Дълбоко осъзнал нуждата от повече литература за просветното издигане на българите, той се впуска в активна книжовна дейност, отпечатвайки 18 книги, повечето от които претърпяват по няколко издавания. Особено място в неговата издателска дейност заемат учебниците… Сава Радулов е радел за уреждането на единен книжовен език и правопис. Самият той претърпява еволюция в своята езикова практика, която го доближава до принципите, заложени по-късно в Дриновската езикова реформа…
След Освобождението се завръща в България и се установява във Варна, където се занимава с книжовна и книгоиздателска дейност до последните дни на живота си, когато угасва на 12 юли 1887год.“
Източник: Книгата „Панагюрци вчера и днес“ /2007/
