OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Всяка година на 2 юни в 12.00 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна с прекъснат вой
оповестяват отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и на загиналите за свободата на България. Така ще бъде и ДНЕС При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната, с изключение на влаковете, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.
Христо Ботев е от ония титани, при които думите се покриват с дела. Затова и днес всеки родолюбив българин знае, че:
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъжка,
юнак с сълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка.
…
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
потънал в кърви, лежи и пъжка,
юнак с сълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка.
…
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Христо Ботев е първородният син на книжовника Ботьо Петков. Учи в родния си град, а през 1863 г. заминава за Одеса. Там продължава образованието си в гимназия, но не му допада строгата дисциплина и в края на 1865 г. е изключен. Въпреки това той продължава да чете много и се издържа, като дава частни уроци. Запознава се с филолога Виктор Григорович, който му съдейства да се запише като „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет.
Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер, тъй кто получава известие, че баща му е тежко болен. Замества го в училището, но в Деня на светите братя Кирил и Методий- 11 май, произнася пламенна реч, в която дава израз на идеите си. През лятото на 1867 г. тръгва отново за Оседа, но спира за кратко румънския град Гюргево. Тук се свързва с българските хъшове. Един от тях е Хаджи Димитър. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – 02. 06. 1876 г. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител.
Христо Ботев живее само 28 години, автор е само на 20 стихотворения, но остава дълбока и ярка следа след себе си в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
ДЪЛБОК ПОКЛОН пред всички българи,
загинаи за свободата на България!
Христо Ботев живее само 28 години, автор е само на 20 стихотворения, но остава дълбока и ярка следа след себе си в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
ДЪЛБОК ПОКЛОН пред всички българи,
загинаи за свободата на България!
