За сърцето с кардиолога и проповедника д-р Йордан Бояджиев

Със захлаждане на времето кръвното налягане започва да се повишава. Поради това при стойности 135/85 трябва се увеличи дозата на основния  антихипертензивен медикамент. Това съветва кардиологът д-р Йордан Бояджиев хората със сърдечно-съдови проблеми. При лош контрол на артериалното налягане самолечението не е препоръчително, а е нужна консултация с личния лекар или кардиолог, подчертава д-р Бояджиев. Той има придобита специалност „Кардиология“ от м.юни 2007 година, но си е давал сметка още тогава, че предизвикателствата предстоят. Затова и днес продължава да се учи, защото непрекъснато излизат новости в областта. Моето желание е да има повече спасени пациенти от инфаркти и шокови състояния, споделя кардиологът. Той препоръчва пациентите сс сърдечно-съдови заболявания да избягват рязко ставане от седнало положение, за да се избегнат световъртеж, нестабилна походка и падане. Желателно е при ставане от седнало положение пациентът да изчака поне 10 секунди и след това да стартира ходене.

Повечето панагюрски граждани познават д-р Бояджиев още от времето, когато бе интернист в отделението по вътрешни болести в Общинската болница / по-късно МБАЛ „Събо Николов“ ЕООД, а от 2016 „Уни Хоспитал“ ООД/. В нея той работи 15 години, като няколко месеца е и нейн управител и то в много важен момент, когато МБАЛ „Събо Николов“ трябваше да бъде акредитирана. Като управител на лечебното заведение среща доста трудности заради огромните му задължения и медицинския недокомплект на различните отделения. Имаше нужда от спешен ремонт на ВиК – инсталацията, разходите за електричество бяха огромни, но успях да помогна за запазване на болницата като структура, спомня си д-р Бояджиев. Работата му във Вътрешно отделение също е много натоварена, защото има много пациенти с тежки сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания, а заради тях много безсънни нощи.

От 2007 до 2020 година д-р Бояджиев работи в „ДКЦ-I Панагюрище“ ЕООД /Поликлиниката/, а от февруари 2021 година има частна практика. Преди година се пребори с тежък COVID-19 и си е извлякъл поука, че трябва да внимаваме с преумората, да обръщаме внимание на имунната си система и да я поддържаме силна. Трябва да се прецезира натоварването в професионален план и да не се подценяват противоепидемичните мерки, съветва кардиологът.

РАЗГОВОРА проведе Павлина ЛАЛЕВА.

Освен кардиолог и интернист, доктор Йордан Бояджиев е силновярващ християнин и изнася проповеди. Той е убеден, че сърцето отразява същността на човека, че с вяра в Бога доброто сърце дава добри плодове в живота. Публикуваме една от проповедите на кардиолога, която е озаглавил

Сърцето на човека е страшно болно

 

Скъпи братя и сестри в Господа, ще  се опитам  с Божията помощ да разгледам темата относно сърцето на човека. „Сърцето на човека е страшно болно“-това твърдение е едновременно доста интригуващо  и притеснително. Ще ви предоставя малко  статистически данни относно сърдечно-съдовата заболеваемост в наши дни. Сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за смърт и инвалидизиране в световен мащаб. По данни на СЗО през 2005 година от сърдечно-съдови заболявания са починали 17,5 милиона души.Тази истинска глобална епидемия от сърдечно-съдови заболявания обхваща всички райони в света, с изключение района на Африка, под нивото на пустинята Сахара. Там водещи са инфекциозните заболявания. Сърдечно-съдовите заболявания включват –Исхемична болест на сърцето-/стенокардия и миокарден инфаркт/, мозъчно-съдова болест-/инсулт и преходно нарушение на мозъчното кръвообръщение/, периферни съдови заболявания, застойна сърдечна недостатъчност, хипертония, клапни и вродени сърдечни заболявания. Според СЗО в прогностичен модел , включващ 25-годишен период, от 2005 до 2030 година ИБС и МСБ ще запазят водещо място сред първите 20 причини за смърт в световен мащаб. СЗО определи, че през 2020 год. броят на заболелите за 1 година от ССЗ е 20 милиона души. През 2030 год. техният брой ще нарасне до 24 милиона на година. Сами виждате за какви големи цифри става дума, зад които  стоят милиони болни хора .

 Когато чуем думата “сърце“, инстинктивно се сещаме, че е нещо много важно. Още от ранното си детство сме свикнали да свързваме чувствата (особено чувството на любов, на обич, на признателност  ) със сърцето. Това разбиране, с което ние израстваме и което носим през целия си живот, е представяно  с изрази като „сърдечна болка”, „сърдечно вълнение” или „сърдечна обич”. За някого можем да кажем, че ни е „сърдечен приятел”, в определени случаи пък подписваме пожеланията си в писма или картички  „с най-сърдечни чувства”. Всеки един човек вероятно си е задавал въпроса – след като през изминалия ХХ век учените свързаха всички дейности в човека (включително изпитването на чувства и желания) с функцията на мозъка, защо не е настъпила промяна в посочените по-горе изрази? Защо ние не казваме „с добри мозъчни чувства” или „той ми е добър мозъчен приятел”? Явно дори и в  ХХІ век сме запазили някогашното  разбиране за категорията „сърце”, което разбиране е облечено в запазилите се словосъчетания  на езика (както вече посочихме по-горе: –като  „сърдечен приятел” и „сърдечни чувства”). Но все пак за нас, живеещите в началото на ХХІ век от Рождеството на Христос , терминът   „сърце” събужда доста въпроси по отношение на съдържанието, което Старият и Новият  Завет  влагат в него, защото в Библията мисленето се свързва със сърцето. Понятието „сърце” заема важно  място не само от чисто богословски  интерес – да се вникне и разбере  смисълът на едно понятие от Библията, което е саморазкриващо се в  Светото  Писание. Книгите  на Стария и Новия Завет не  са някакви измислени и  постановени законови актове и норми, а са „дух и живот“(Евангелието според Йоан 6:63). Те са Слово, което трябва да се чете, анализира, разбира, да се практикува  постоянно, същевременно е и Слово, което дава нов живот  на сърцето на човека, понеже неговото съдържание е въплътилото се Божие Слово – Господ Исус Христос.

На еврейски език думите – „леб“, „лебаб“ и на гръцки език-кардия-означават сърцевина, ядро ,среда. Рядко в Библията се говори за сърцето само като телесен орган, при това твърде общо. Израилтяните възприемат нещата като субективен опит, а не като обективно научно наблюдение. Те гледат на човека като съвкупност от всичките му свойства и качества ,от тяло ,разум и психика, и според тях сърцето е ръководното ядро на всичко това. Именно сърцето предопределя какъв е човекът и направлява всичките му действия и постъпки. Нравът ,личността ,волята ,съзнанието са все съвременни понятия ,които в една или друга степен съдържат в себе си значението на думата „сърце“, така както тя се употребява в Библията. В старозаветните представи „леб, лебаб“ е като синоним на душата с нейната вътрешна цялост/разум ,воля ,чувства/,както и концентриране  на жизнеността в биологичен смисъл.

В Новия Завет употребата на тези думи е сходна и богословът Чарлз Райдър Смит отбелязва следното: „Сърцето не губи напълно телесното си значение ,защото е „от плът“/ 2 Коринтяни 3:3/, но именно то е вместилище на волята/ еванг. според Марк 3:5/,на разума/ еванг. според Марк 2: 6 и 8/ и на чувствата/евангелието според Лука-24:32/. Следователно от всички новозаветни думи „сърце“ се доближава в най-голяма степен до значението на понятието  „личност“.

А сега нека да се спрем върху чисто анатомичното значение на човешкото сърце .За важността на сърцето в съществуването на цялостния организъм на човека, мисля ,че никой не се съмнява. И наистина в  анатомичен аспект, сърцето ,заедно с мозъка са двата най-важни органа в човешкото тяло. Ако сърцето спре внезапно ,знаете ,че човек изпада в клинична смърт/това се определя като обратимо състояние/  и се нуждае от спешни реанимационни действия. Ако това състояние продължи повече от 5 минути настъпва мозъчна смърт, която се идентифицира с биологична смърт/необратимо състояние/. Предполагам, че повечето от присъстващите знаят, че съм лекар и бих искал да дам някои интересни данни за сърцето от медицинска  гледна точка. Сърцето на човека е кух мускулест орган, разположен в средната част на гръдната клетка върху диафрагмата. То лежи асиметрично: 2/3 от него се намират наляво от срединната линия , а 1/3 –надясно от нея. Обвито  е отвън от перикардната торбичка и е фиксирано към големите съдове: аортата , белодробния ствол ,четирите белодробни вени и двете кухи вени/ горна и долна/.Сърцето има форма на неправилен конус. То притежава основа и връх. Сърцето е леко приплеснато, вследствие на което върху него се различават две повърхности-предна и долна. Големината на сърцето зависи от големината на индивида: смята се ,че в общи линии то  съответства на големината на неговия юмрук. При мъжа то тежи средно 300 грама, а при жената-средно 220 грама .При израснали индивиди надлъжният размер на сърцето възлиза на 12-13 см., напречният размер в най-широката му част-9-10,5 см., а предно-задният размер-на 6-7 см. Кухината на сърцето се разделя на четири отделения: две предсърдия и две камери. Притежава и 4 клапи: митрална, трикуспидална , аортна и белодробна /пулмонална/ . То има 2 коронарни артерии: лява и дясна, които кръвоснабдяват сърдечния мускул. Дейността на сърцето се осъществява от неговата стена. Последната се състои от специална/сърдечна/ мускулатура- миокард. Сърцето е част от сърдечно-съдовата система на човека , в която се оформят два кръга на кръвообръщението : голям и малък. Сърцето притежава и  проводна система, по която се провеждат електрическите импулси самозараждащи се в него. Чрез съкращенията на сърцето ,кръвта се придвижва до всички органи и задоволява метаболитните потребности на организма. По този начин се доставят до всички клетки на тялото жизнено важните-кислород, глюкоза, аминокиселини, мастни киселини, микроелементи, хормони и витамини. Виждате, че сърцето на човека е създадено по един уникален и съвършен начин от Бога. Мисля, че не е случайно ,че от древността до сега именно „сърцето“ е олицетворение на човешката личност.

Триединният Бог създава човека на шестия ден от сътворението на света. В Библията- Битие 1 глава 26-28 стихове е записано: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята. И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки  и женски пол ги сътвори. И Бог ги благослови.“

1.Какво е било сърцето на първите човеци- Адам и Ева- до  грехопадението?

В Битие 1 гл.31 стих е записано:“ И Бог видя всичко ,което създаде ; и ето, беше твърде добро“. Бог създава първите човеци –Адам и Ева по Свой образ и подобие. Той ги прави създания с уникална способност да се оглеждат и да отразяват Неговия характер. Бог е разумно  и нравствено същество. Адам и Ева са също разумни и нравствени същества ,снабдени с разум, сърце и воля. Можем да кажем, че първоначално техните сърца бяха добри, и насочени към общение и поклонение на Него. Те бяха в състояние да отразяват Божията святост ,което е истинското предназначение на човека. Те бяха призвани да владеят земята ,да господстват над нея и над всички живи същества по-нисши от човека. Те бяха поставени на земята като заместник-управители на Бога .Те бяха призовани да отразяват характера на Неговото праведно управление над вселената. В Битие 2 гл.8 стих е записано ,че Господ създава специално за човека –Едемската градина  и го поставя в нея. Човекът трябваше да се грижи ,да обработва и да пази градината  и свободно да общува с Бога. Той получи и заповед от Бога ,какво може да яде в градината и какво не трябва да яде. И така до грехопадението сърцето на първите човеци- Адам и Ева  беше покорно и обърнато към Бога за общение и поклонение.

2. Сърцето на човека, след грехопадението. Какво става със сърцето на човека след грехопадението?

В Уестминстърската изповед на вярата  VI гл.-1 е обяснено грехопадението: Нашите прародители /Адам и Ева/, съблазнени от лукавството и изкушенията на Сатана, съгрешиха като ядоха от забранения плод .Бог благоволи , в съответствие със Своя мъдър и свят план , да допусне този техен грях, като целта Му бе по този начин да изяви собствената Си слава“. Така става грехопадението. Последствията ,обаче, се разпростират далеч след Адам и Ева. Те не само засягат ,но и погубват цялото човечество. В Адам всички сме грешници. Всички ние се раждаме в състояние на греховност .Отново в Уестминстърската изповед на вярата –глава VI: 2-4 е пояснено: Чрез този грях те изгубиха първоначалната си праведност и общение с Бога. Така станаха мъртви в греха и напълно покварени във всяка отделна част и всяка способност на своята душа и тяло. Сърцата им се поквариха. Тъй като те са корена на целия човешки род, вината за този грях бе вменена на цялото им потомство, произлизащо от тях ,чрез естествено раждане . Всички хора станаха мъртви в греха и с покварено естество- в частност сърца. Поради тази първоначална поквара ние сме станали напълно без желание и без сили да вършим добро, противопоставящи се на всяко добро , както и  изцяло благосклонни към всяко зло. От тази първоначална поквара произтичат всички грехове.

В Битие 6 гл.5-7 стихове е записано: „И като видя Господ, че се умножи покварата на човека  по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло, Господ се наскърби,  че беше създал човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човеците ,които създадох,- човеци, зверове, влечуги и небесни птици,- понеже съжалявам, че ги създадох“.

В тези стихове се вижда ,че Бог наблюдава многообразието на греха в живота на хората, както и неговата дълбочина и широчина. Потисниците по онова време са били силни и прочути мъже-говори се за Енаковите синове-исполините/ с огромен ръст/ . Най- голямо е безчестието там, където грешниците с най-лоша слава са хора, прочути и уважавани сред съвременниците си. Покварата е по-голяма тогава ,когато покварени са високопоставените хора. Бог –Съдията вижда всичко това. Той наблюдавал извора на греха в сърцата на хората. Божието око прониквало и виждало по-надълбоко. Мислите на сърцето на човека били зли. Техните планове и намерения били нечестиви. Те не вършили зло просто от невнимание , а всяка стъпка била предварително планирана ,за да бъде зло.

В 6 стих Бог е огорчен от безчестието на човека. Господ не е безразличен наблюдател , а напротив всичко ,което ставало го наранявало и наскърбявало. Като грижовен и добър баща ,Който наблюдава безразсъдството и упоритостта на Своето творение, Той се огорчава. По този начин се изразява Неговото справедливо и свято неодобрение на греха и грешниците. Щом човекът е бунтовник , Бог не може да покаже друго  освен неодобрението Си.

В стих 7 се вижда Божието решение да унищожи човека заради безчестието му. Когато някой човек казва ,че съжалява за греха си ,но не се отказва от него ,той открито лъже Бога. Божието намерение е да изтреби от лицето на земята човека така, както праха и нечистотията се изтриват от място ,което трябва да бъде чисто .Бог взема това решение след като Неговият Дух дълго е търпял греха, бунта и нечестието. Само онези ,чието сърце е покварено, нечисто и мразят да бъдат поправяни от Божият благодат, биват унищожени от Неговата справедливост.

В Псалом 53: 1 стих цар Давид пише: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.“

Тук се разкрива безумието на човека. Онзи ,който приютява и пази нечестиви мисли , е безумец. Атеистите –по убеждение или на дело, са най-големите безумци на света. Онези ,които не търсят Бога ,не Го разбират. Цялата греховност в сърцата и в живота на нечестивите е оголена и  разкрита  пред Него. Защо човеците са толкова лоши? Отговорът е- защото нямат страх от Бога.

Знаете как завършва целият онзи нечестив свят до Ной. Бог изпраща потопа. Онова поколение загива ,но са спасени  Ной и семейството му.

След потопа Ной издига олтар на Бога. Той принася всеизгаряне на Господа ,от всяко чисто животно и всяка чиста птица на олтара  ,което е прието от Него. Първото нещо ,което Ной прави с вяра в новия свят е извършването на богослужение. Днес ние трябва да изразяваме благодарността си  не с всеизгаряния , а с жертви на хваление и  праведност, с благочестива молитва и благочестиво общение.

3. Сърцето на християнина, след въплъщението, служението ,смъртта на кръста и възкресението на Господ Исус Христос.

Ситуацията в тази епоха коренно се променя. Това е епохата на Новия завет, сключен с  Христовата кръв. В тази епоха живеем и ние сега. Паралелно съществуват и живеят два типа хора: едните ,наречени християни, вярващи в Исус Христос, Месията ,единородният Божии Син и другите-невярващи  в Него-мюсюлмани, будисти, атеисти.

Бог желае поклонение от сърце. Той  желае поклонението ни да включва цялото ни естество. В евангелието според евангелист Матей 15 гл.8-9 ст.,Исус потвърждава това като използва цитат от Исая 29:13. „Тия люде се приближават при Мене с устата си , и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят , като преподават за поучения човешки заповеди“.

Сърцето е най-важното нещо във взаимоотношенията между съпруг и съпруга, между приятели, както и  между родители и дете.

Сърцето е в центъра на взаимоотношенията ни с Бога! Господ няма да приеме нищо по-малко от 100% посвещение на Него!

Какво е първото необходимо нещо, за да станем християни? Ново сърце!                         Каква жертва  трябва да принесем на Господа?-  Сърце съкрушено и разкаяно!” Псалом 51:17.Тук цар Давид предлага в жертва своето съкрушено и разкаяно сърце. Той е знаел ,че принасянето на животни не е било угодно на Бога. Тъй като плътските приноси не могат да отнемат греха, Бог е нямало да бъде доволен от тях. Той е знаел  колко желано от Бога е истинското покаяние на човека. Такова съкрушено и разкаяно сърце е открито за Божието Слово. То е сърце в подчинение, сърце ,което е нежно като това на Исус Навиев, и тръпне при Божиите слова. Смъртта на Христос на кръста е единствената жертва на изкуплението ,защото никоя друга жертва не би измила греха.

Кое е истинското обрязване? Отговорът е :-„На сърцето!” в Римл.2:29 пише: „а обрязване е това ,което е на сърцето, по дух , а не по буква.“ Истинското обрязване на сърцето се изразява чрез промяна в състоянието на душата на християнина, което в Словото е наречено „святост“. Това означава да бъдеш очистен от всички грехове, от  „всяка плътска и духовна нечистота“. Обрязването на сърцето включва смирение, вяра ,надежда и любов.

Кое е истинското послушание? Послушанието от сърце!                                                             

Каква е истинската, спасителна вяра? Да вярваме със сърцето си!  Римл.10:9 и 10 стихове:   Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.             

Къде трябва да живее Христос? „В сърцето ни чрез вяра”Ефесяни-3:17  – „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца,“       

Каква е главната молба на Мъдростта в Притчи 23:26 : „Сине мой, дай сърцето си на мене!”

Нека да приложим поучението на Исус от пасажа в нашия личен живот! Нека да решим да принасяме на Бога поклонение, което е с цяло сърце, с цялото си същество, от любов и признателност към Него! По отношение на човешкото сърце, Исус заявява в Матей 15 гл.17-20 стихове , че то е източникът на греха и покварата. Фарисеите поучавали, че святостта зависи от това, което ядеш и пиеш , и от измиването на тялото и церемониалното очистване. Те учели, че всички които спазват техните традиции, са чисти и святи в Божиите очи и обратното, тези които не ги спазвали са нечисти и покварени. Христос опровергава това лъжеучение като показва, че истинския източник на покварата не е извън човека, а вътре в него .

И хората, които искат да служат на Господа, трябва да имат не само измито тяло, а нещо повече – чисто сърце. Каква ужасяваща картина на сърцето на човека разкрива Исус Христос , който „знаеше какво има в човешкото сърце.” Йоан 2:25  Какъв страховит списък за това, което съдържа грешното сърце. Това не е скица само на сърцето на крадци, диктатори, прелюбодейци, терористи  и убийци, а най-точната снимка на всеки човек в греха и все още не познал Божията прошка в живота си.

Надяваме се,  Господ ни отвори очите, за да видим ясно тази истина. И нека да вземем решение да се покланяме на Святия Бог със сърце, което е праведно и чисто пред Него.

И така, разгледахме какви бяха сърцата на първите човеци до грехопадението, сърцата на хората след грехопадението и сърцата на християните след първото идване на земята на Господ Исус Христос.

Праведното сърце е това, което е поръсено със скъпоценната кръв на Христос и обновено от Святия Дух ,и очистено чрез вяра. Нека никой от нас да не  дава покой на душата си , докато не получи уверението от Святият  Дух, че Бог му е подарил ново сърце и го е направил ново творение!

И накрая, нека да решим да пазим новите си сърца повече от всичко друго през всички дни на живота си. Даже и след новорождението ни те са слаби и лесно се замърсяват от греха. Нека да помним, че в нас все още има останки от старото естество, което е в съюз със света и сатана. Само външните врагове не могат да ни навредят, ако постоянстваме в Словото, молитвата, общението на светиите и тайнствата. Нека да помним и думите на най-мъдрия човек на земята -цар Соломон, кото казва: „Който се уповава на собственото си сърце, е безумен, а който се уповава на Господа ще добрува!“

Нека Бог да ни благослови, за да уповаваме единствено и само на Него!

Амин!