Дима Дюлгярова и нейната стихосбирка „И в мен покълва смисълът“.

Димитрия Лукова Дюлгярова е родена на 10 март 1974 година. Работи като технически секретар в Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм – Панагюрище. Живее, твори и работи в град Панагюрище. Пише от ученичка. Автор на десетки поетически творби, някои от които са събрани в поетичната книга „И в мен покълва смисълът“, одобрена по Проект за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“ и изцяло финансирана от Община Панагюрище.  

Активен поет и есеист, публикуван в  панагюрските вестници „Оборище“, „Време“, „Чат-пат“ и в електронната библиотека „Чат-пат“, както и във вестник „Балчишки телеграф“ – град Балчик. Книгата получава положителен отзвук в местната преса от главния редактор на вестник „Време“, който е и бивш учител по български език и литература на автора.

Дима Дюлгярова е дарител за добри каузи на множество книги на БЧК в родния ѝ град. По нейна идея се основава кампанията „Книга купи-левче дари“, която е реализирана от младежката организация с подкрепата и съдействието на Общински съвет на БЧК и граждани на града. Предлагайки книги за левче, червенокръстците събират средства, с които се финансират други проекти и се правят дарения. В духа на добротворство „И в мен покълва смисълът“ е книга с кауза. Част от приходите при продажбата ѝ ще бъдат предоставени на самодейците от театралния състав към НЧ „Виделина – 1865“ в подкрепа за продължаване на традициите, чието начало е поставено в далечната 1870 година с първата театрална постановка на панагюрска сцена  „Многострадална Геновева“.

Активен член на Литературен клуб „Виделина“ от 2016 година към едноименното местно читалище. Народно читалище „Виделина – 1865“ е едно от първите в страната, носител на орден „Кирил и Методий“ I степен. Участва в изяви на Клуба в Панагюрище, Хисар, Копривщица и София. Получава грамота от дирекция на музеите – Копривщица, през 2018 година за участие в Дебелянова вечер от ежегодните „Димчови поетични празници“.

През 2017 година творби от Дима Дюлгярова са включени заедно с творби на мести автори на текстове и поезия, картини и рисунки в Юбилейния литературен алманах „Виделина“, издаден от Литературния клуб с подкрепата на НЧ „Виделина – 1865“ и с финансовата подкрепа на Община Панагюрище по Проект за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.

През 2020 година в град Балчик, съвместно с общественици,  художници, членове на Литературен клуб „Йордан Кръчмаров“ при НЧ „Паисий Хилендарски – 1870“ и директора на международния форум „Българско наследство“ – организатор на събитието, представя дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът“.

През май тази година стихосбирката бе представена и в родното Панагюрище. Ето какво казва за нея Петя Сеферинкина, учител по български език и литература в ПГИТМТ:

Аз ще бъда много лаконична. Това е една вълнуваща поезия, която докосва душата. Затова за нея не трябва да се говори, тя трябва да се прочете. Да се прочете в мигове на щастие и споделеност, на страдание и уязвимост, на миг със себе си, когато си се спрял да се вгледаш в душата си…

Това е поезия с дълбока и впечатляваща образност, която достига до сърцето и остава там… Носи в себе си тиха радост и тиха тъга…

Държа в ръцете си една малка на пръв поглед книжка, но тя е една цяла вселена от най-съкровени чувства, от човечност и любов… И всички чувства, които съпътстват любовта! Изречени думи, които носят покълващия, раждащия се смисъл на онова всичко, което ни прави хора…

Мисля, че мога да изразя чувствата на всеки човек, който се е докоснал до поезията на Дима – приятели, близки и далечни читатели, както и на всички вас, които ще се докоснете в бъдеще до процеса на покълване на смисъла – търсен, желан и бленуван…

Диме, твоята поезия вълнува и ни прави повече хора от всякога, защото вглеждането в себе си в тъмните безсънни нощи е пътят ни към себе си… Само че не всеки от нас има таланта да го пресътвори в стих!

Пожелаваме ти нови надежди и нови радости, нови успехи и нови стихове! Бъди вдъхновена във всичко, което правиш! Нека да имаш повече време за смисъл, за срещи с душата си, да сътворяваш света по-добър като докосващ душата стих! Бъди огнище, в което огънят не гасне! Нека да свети прозорчето и там да те чака твоята муза!

Просто съществувам

С теб сме тук. Навън нощта сама е –

не би могло да бъде другояче –

ти по своему със мен скучаеш,

аз все по-далеч от тебе крача.

Чашите си пълним непорочно

и мъчим се да бъдем предвидими,

опрели гръб до гръб нарочно,

за да не можем да се видим.

Кръстосвам левия си крак в удобство

и паля следваща цигара –

в характерите ни – несходство,

в сърцата ни – поквара.

По навик пак самонаказвам

душата си. Гласът ти чувам,

но аз мълча, не искам да ти казвам,

че в тази стая просто съществувам.