Почина скулпторът проф.Величко Минеков

Скулпторът проф. Величко Минеков почина на 93-годишна възраст, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ), цитирани от БТА. Той е баща на новия служебен министър на културата проф. Велислав Минеков.

Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Известен е с монументалната си пластика. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.
От 1964 г. е преподавател по скулптура в Националната художествена академия. Става професор през 1975 г. Следващата година е избран за ректор на Академията, като заема поста до 1983 г. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев.

Проф. Величко Минеков работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика.

Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Негови творби се намират в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Художествена_галерия_„Станислав_Доспевски“ – Пазарджик, художествените галерии в Стара Загора. Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:

• „Орфей“, площада пред театъра в Търговище (1955),
• „Спартак“ в художествената галерия в Бургас (1956),
• Композиция „Грънчари“ на „Моста на занаятите“ (Грънчарски мост), Габрово (1956),
• „Седнала селянка“, Национална художествена галерия (НХГ), София (1958),
• „Селянка“, НХГ, София (1958),
• „Майка“ – скулптурна украса в Морската градина, Варна (1960),
• „Почивка“, НХГ, София (1961),
• „Пиеща селянка“, СГХГ, София (1963),
• Паметник на Иван Козарев, с. Добринище (1969),
• Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре (1969),
• Фигури „Театър“, „Музика“, „Плодородие“, „Ръченица“ на „Моста на изкуствата“ (Боровски мост), Габрово, с арх. Карл Кандулков (1969),
• „Орфей“, Пазарджик (1969),
• „Очакване“, НХГ, София (1969),
• „Млада селянка“, НХГ, София (1971),
• Паметник на Баба Зара, Габрово (1972),
• Фигура на Владимир Димитров – Майстора пред Съюза на българските художници (СБХ) на ул. Шипка 6, София (1972),
• „Нестинарка“, Пазарджик (1972),
• „Септемвири 1923“, Пазарджик (1973),
• „Орфей“ в Парка на свободата в столицата,
• Композиция „Майка“ („София“, „Сердика“), Ротондата пред Централна гара, София, с арх. Милко Бечев (1976),
• Мемориален комплекс „Априлци“, Панагюрище, съвместно със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, арх. Богдан Томалевски и арх. Иван Николов (1973 – 1976),
• Композиция „Хлябът“ пред сградата на Международната организация на труда и социалните грижи на ООН в Женева (1975),
• Релеф на Методий, гр. Елванген, ФРГ (Германия)(1975),
• Паметник на Васил Левски в София (1977),
• Бронзова фигура „Марица“ в културния Център Кенеди във Вашингтон (1977)
• „Арка на Свободата“ (Паметник на руската бойна слава, Мемориал „Беклемето“), с арх. Георги Стоилов (1978),
• Фигурален паметник „Спартак“, Сандански, с арх. Иван Николов (1978),
• Скулптури на площада пред театъра в Пазарджик, сред които такива като „Жажда“ и „Нестинарка“,
• Мемориал „Хан Аспарух“, Добрич, с арх. Иван Николов (1981)
• Пластично решение на входа на Националния исторически музей – Скулптурни фигури „Лъвове“ пред входа на Съдебната палата, София (1985)
• Паметник на Съединението, Пловдив, с арх. Лозан Лозанов (1985)