OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Изложба „Плодовете на Майстора“, посветена на 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора,
организира Центърът за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище. Тя ще бъде открита на 8 март от 17:00 часа – Център за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище.
Владимир Димитров – Майстора е едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник – създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.
Роден е на 1 февруари 1882 г. във Фролош, и умира на29 септември 1960 г. в София.
Другото събитие в сферата на културата е представянето на книгата „Бележити жени на/за България“ на Катя Зографова. Организатор е Народно читалище „Виделина – 1865“, град Панагюрище, а срещата с писателката ще е на 11 март от 17:30 часа.
Книгата е своеобразна енциклопедия на 7 века и над 100 българки и „чужденки“, отдадени (някои загинали) за България: лейди Емили Странгфорд, Юлия Вревска, Олга Скобелева, царица Елеонора, Анна дьо Грено, мис Стоун, мис Кларк, д-р Елиза Пастернак, Людмила Прокопова. За пръв пък са включени жените в Априлското въстание (от „амазонките“ до новомъчениците), непопулярни имена като Гранда Мола и Кокон Таша, проследяват се ценни генеалогии: жените от рода Станчови, „светлописките“ Хитрови, майки и дъщери: Неделя Петкова и Станислава Балканска, Султана Рачо Петрова и Влада Карастоянова, творчески и житейски тандеми като Христина Морфова и Людмила Прокопова.
Другото събитие в сферата на културата е представянето на книгата „Бележити жени на/за България“ на Катя Зографова. Организатор е Народно читалище „Виделина – 1865“, град Панагюрище, а срещата с писателката ще е на 11 март от 17:30 часа.
Книгата е своеобразна енциклопедия на 7 века и над 100 българки и „чужденки“, отдадени (някои загинали) за България: лейди Емили Странгфорд, Юлия Вревска, Олга Скобелева, царица Елеонора, Анна дьо Грено, мис Стоун, мис Кларк, д-р Елиза Пастернак, Людмила Прокопова. За пръв пък са включени жените в Априлското въстание (от „амазонките“ до новомъчениците), непопулярни имена като Гранда Мола и Кокон Таша, проследяват се ценни генеалогии: жените от рода Станчови, „светлописките“ Хитрови, майки и дъщери: Неделя Петкова и Станислава Балканска, Султана Рачо Петрова и Влада Карастоянова, творчески и житейски тандеми като Христина Морфова и Людмила Прокопова.
Открояват се фигурите на Светицата, Хаджийката, Майката, Учителката, българката от Македония, първите войводки, поетеси, пътешественички, „равноправки“, първата дипломатка, първата лекарка, но и личности върхове като Райна Княгиня, плеяда значими писателки, издателки, преводачки, оперни прими и инструменталистки, актриси, художнички, архитектки, скулпторки, кинорежисьорки, интелектуалки, учени, журналистки...
