То цели най-вече повишаването на заплатите на преподавателите до сравними спрямо останалия трудов пазар равнища и привличане на млади кадри към професията. Това обаче по никакъв начин не означава, че реформирането на системата на училищно образование и в частност на мястото на учителите в нея е приключило – тъкмо обратното, нормализирането на един от аспектите ѝ подчертава нуждата на реформиране и на други.
Въвеждането на допълнителни стипендии за студентите в педагогически специалности също не вреди, въпреки че на този етап предвид размера им надали това играе определяща роля при вземането на решения от страна на кандидат-студентите.
Той има поне две отделни измерения – от една страна, застаряването на професията означава, че в идните години все повече активни днес преподаватели ще се пенсионират. Въпреки забележимите подобрения в интереса и включването на младежи в професията, те далеч не изглеждат достатъчно, за да запълнят бъдещите дефицити.
От друга, все по-непривлекателни за младите преподаватели
стават малките училища в по-изолираните и бедни райони на страната,
а нуждите на образователния процес там са идентични с тези на водещите общини.
- – Повишаване на автономията на учителите в определянето на съдържанието,
- програмите и темпа на преподаване.
- Съдейки по промените в подхода към структурирането на съдържането от миналата есен, които премахнаха някои административни пречки, тази идея не е чужда на образователните власти. Ако целта е обаче на преподавателите наистина да се даде поле за изява, то е необходимо премахването на стриктните учебни програми като цяло и заместването им с широки рамки. Преподавателската дейност, в крайна сметка, е най-вече творчески процес, който следва да се води както от таланта на отделния учител, така и от потребностите на отделните ученици. Настоящият контрол от страна на държавата обаче свежда преподавателя до изпълнител на строго предначертани схеми. Създаването на повече възможности за инициатива и творчество може само да направи професията по-привлекателна.
- – Намаляване на административната тежест върху преподавателите.
- Понастоящем, учителите прекарват значителна част от времето си във водене на документация, немалка част от нея е свързана с едно или друго административно изискване към работата им. Свиването на административното бреме, от една страна, би им позволило да съсредоточат по-голяма част от вниманието си върху провеждането на по-качествен и ползотворен учебен процес, a, от друга, би премахнало една от най-отблъскващите части на работата. Немалка роля в тази посока следва да играе и все по-обхватната дигитализация на администрирането на образованието.
- – По-широко застъпване на обучението на учителите
- и продължаващото им образование.
- В момента професионалната квалификация на преподавателите в хода на работата им се случва най-вече проформа и понеже дава малък бонус върху заплатата. Училищата трябва да поставят по-голям фокус върху кариерното развитие на кадрите си и да продължават да инвестират в тях далеч отвъд четирите (или шестте) години във висшето училище. Фокусът върху съвременните образователни тенденции и подобряването на уменията на преподавателите не само може да подобри съществуващия образователен процес, но и да привлече към професията онези, сред чиито основни цели е себеусъвършенстването.
- – Реорганизация на училищната мрежа.
- Това адресира най-вече проблемите с насочването на подготвени преподаватели към региони с по-нисък стандарт на живот. Колкото повече деца могат да бъдат транспортирани до по-големи училища (за които впрочем знаем и че постигат по-добри резултати, поне на зрелостните изпити), на толкова по-малко учители ще се налага да работят в малките, обезлюдяващи се населени места.
- – Обвързване на високите резултати със заплащането.
- Като част от крайно необходимата по-широка реформа към финансиране на публичното образование въз основа на постигнатите резултати, разумно е и отделните преподаватели да получават бонуси на същия принцип. Това е възможно и понастоящем, но обхватът му е прекалено малък, за да има смислено влияние върху мотивацията на учителите за работа.
Разбира се, заплатите и мястото на учителите в образователната система са само част от образователния бюджет за 2021 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза. Останалите обаче са най-вече очакваното повишаване на разходните стандарти, финансирането на задължителното предучилищно образование, пари за ремонти и подобряване на материалната база – все нужни неща, но никое от тях не представлява особено революционна промяна в училищното образование. С други думи, големите реформи остават за следващия път.
АВТОР: Адриан НИКОЛОВ,
Институт за пазарна икономика