OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 4 декември и Православната църква, и Католическата почитат паметта на
християнската великомъченица Света Варвара,
. Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затварил в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара имала много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешил да излезе, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознала с християни и приела свето кръщение. Когато бащата научил, че дъщеря му е станала християнка, той наредил да я бичуват и получил съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара била обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – и двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.
В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт. Тези, които не са имали време да се покаят и причестят.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали Баба Шарка. В Добруджа вечерта срещу празника приготвят трапеза за Баба Шарка, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като едно време девойките се обличали празнично, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Източници:
pravoslavieto.com и уикипедия
Източници:
pravoslavieto.com и уикипедия
