OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 4 юли Българската православна църква почита Св. Марта. Тя е сестра на Лазар и на Мария, една от Св. жени Мироносици – тоест тези , които първи са видели Възкрасението на Исус
Името й от арменски означава благородна.
Света Марта се родила в град Антиохия. Родителите й били благочестиви християни и я убеждавали да встъпи в брак, но тя, желаейки да води девствен живот, не се съгласявала. Едно божествено видение в църквата на светия Предтеча я накарало да се покори на родителите си и да се омъжи. По божествено дарование, за което била предвъзвестена (както това се описва подробно в житието на Симеон Дивногорец), с явяването на свети Иоан Предтеча, Марта заченала син – свети Симеон. След като преживяла не много години с мъжа си, тя овдовяла и с най-голямо внимание и усърдие възпитавала детето, строго следейки за възпитанието му по заповед на светия Предтеча. Марта винаги се молела на Бога за своя син Той да го приеме да Му служи, както някога Самуил от пророчица Анна.
Веднъж, когато Марта размисляла за детето какво ще го постигне, когато порасне, имала насън следното видение. Сторило се, че има криле и се издига нависоко, държейки в ръцете си детето и възнасяйки го в дар на Господа с думите:
– Такова твое възлизане, дете, желаех да видя! Нека моят Създател ме отпусне с мир, защото аз, удостоила се да Му посветя плода на утробата си, намерих благодат у Него!
Това видение, както и предишните откровения, които имала, блажената Марта пазела в сърцето си и благодаряла на Бога. Тя постоянно пребивавала в Божия храм, никога не пропускала църковното правило – поради което живеела близо до църквата; идвала в църква да слуша пеенето преди всички и си отивала последна. Марта имала благочестивия обичай да идва на празнична служба, в който и от светите храмове да се извършвала тя; с голямо внимание и сърдечно съкрушение стояла на всенощните молитви, проливайки сълзи, и често се причастявала с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Колко достойно се причастявала, се виждало от това, че след приемането на божественото причастие някаква чудна светлина осиявала лицето , както някога лицето на Моисей. Всяка нощ в своя дом, преди настъпването на полунощния час, Марта заставала на молитва, която извършвала с душевна топлота, обливайки със сълзи лицето си; целият ѝ ум бил потопен в Бога, Когото обичала с цялата сила на душата си; тя била неизказано милосърдна към бедните, хранела гладните и обличала голите. Често посещавайки болниците, служела на болните със собствените си ръце, а за умиращите давала от трудовете си необходимите за погребение дрехи; давала от ръкоделието си и бели одежди на кръщаваните. Тя била толкова кротка, смирена и незлобива, че никой никога не я виждал да се гневи, или да спори с някого, или да се наскърбява. При това пазела устата си от многословие, говорейки само за необходимото. Много обичала мълчанието, тъй като то учи на богомислие; от устата никой не чул нито една празна, лъжлива, или небогоугодна дума; но от доброто съкровище на сърцето си изнасяла добро с устата си. Света Марта била и помирителка на гневящите се, увещателка на недобре живеещите и образец на целомъдрен, благоговеен и богоугоден живот за всички – не само за жените, но и за мъжете. Тя била изпълнена и с много други добродетели, за които е невъзможно да разкажем подробно. Достатъчно свидетелство за праведния живот служи великата святост на родения от нея преподобни Симеон, защото именно на такава жена подобавало да има такъв син.
Когато преподобният Симеон вече се подвизавал на Дивногорския стълб, Марта, след полунощна молитва, в лек сън имала следното видение. Заедно със свети апостол Тимотей се явил свети Иоан Кръстител, към когото, след Бога и Пречистата Богородица, Марта имала особено усърдие и всеки ден му се молела с вяра, и казал:
– Аз по всяко време ходатайствам за тебе пред Бога и никога няма да те оставя.
Тогава Марта, изпълнена с ужас и радост, се събудила от това видение, със страх прославила Бога и разказала за това на своя син, преподобния Симеон, когото понякога идвала да навести. Идвайки и виждайки при стълба на преподобния множество обхванати от различни недъзи, събрали се тук с надежда за изцеление, и многото чудеса, ставащи по молитвите на преподобния, Марта не се превъзнасяла в ума си, но гледала на това с особен страх, за да не разпростре мрежите си пред нейния син врагът на човешкото спасение; затова тя със сълзи се молела на Бога да избави сина от вражеските коварства. Тогава тя казвала на преподобния:
– Чедо мое! За всичко това подобава да прославим Бога, действащ чрез тебе. А ти помни своята немощ и с голямо внимание пази сърцето си!
Преподобният с радост изслушвал увещанията на майка си и, веселейки се в душата си за богоугодния живот, отдавал благодарност на Бога.
Когато блажената Марта преживяла добродетелно дълги години и накрая угодила на Бога, година преди смъртта си, по време на топлите си полунощни молитви към Бога, в състояние на възторг видяла множество ликуващи небесни чинове, държащи в ръцете си свещи и казващи:
– След година ще те вземем, освободила се от плътта, в приготвеното за тебе от Господа място на покой.
Същото било открито и на преподобни Симеон. При това и един от братята имал следното видение:
Той видял Божията Майка, Пречистата Дева Мария в слава, седяща на престол, а в същото време блажената Марта предстояла пред нея с издигнати кръстообразно ръце, превърнала се в златен кръст и сияеща от светлина, подобно на слънчевите лъчи. Цялата тя представлявала пресветъл кръст и само лицето можело да се разпознае над кръста. Това видение било предадено на преподобни Симеон. Той казал, че то е знамение за близката смърт на неговата блажена майка.
Към края на последната година от богоугодния живот на света Марта тя дошла да посети своя син, който ѝ казал:
– Благослови ме, майко, както Авраам благословил Исаак!
– Затова и съм дошла тук – отговорила светицата, – за да се удостоя с твоето благословение и молитви. Остават още три месеца от моя живот и аз ще отида при Господа, моя Бог, Който те е извел от утробата ми. Той да ти предаде Своето благословение и Своята благодат, за да завършиш благополучно започнатия от тебе доблестен подвиг, и Бог да те удостои със Своето Царство.
Казвайки това, блажената Марта плачела в сърдечно умиление. Плачели и събралите се там братя, които много се опечалили, като чули, че след три месеца вече няма да видят лицето на Марта. Братята казвали:
– Да бъде жива душата ти и да възхвали Господа!
Тя потвърждавала думите си, изричайки:
– Ако не стане така, както съм казала, тогава смятайте мене, вашата рабиня, за лъжлива.
– Сега ние просим твоето благословение – казвал преподобни Симеон, – а тези твои думи са болезнени за сърцето ни.
– Благословени сте от Господа – отговорила светицата, – благословени са и благославящите ви.
При тези думи всички присъстващи се поклонили. Като им се поклонила и тя, се върнала в дома си в Антиохия.
На другия ден, след заминаването на майка си, преподобни Симеон извикал някои от най-опитните братя и им казал:
– Наистина наближава времето моята господарка и майка да си отиде от земята. Миналата нощ аз видях във видение поставен пред мене престол и на него седяща моята майка; всички ние стояхме около нея, а тя поучително произнасяше към нас първите слова от псалома: “Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци” и следващите стихове от този псалом. При това тя изричаше, като майка към децата си, и много други поучителни слова. След това тя стана и тръгна пред нас към църквата, държейки в ръцете си пресветъл кръст, а ние, пеейки умилителни псалми, вървяхме след нея.
След това, само няколко дни преди смъртта си, Марта отново дошла при преподобни Симеон за последно прощаване. Тогава тя му разказала за всички божествени откровения, които имала през целия си живот; съобщила му и за трудовете и подвизите си, тайно извършени от нея за прослава на името Божие. Тази нощ тя пракарала там. В сънно видение ѝ се сторило, че е възнесена на небесната висота и вижда дивен и пресветъл палат, за чиято красота никой не е в състояние да промълви нито дума. Докато ходела из този палат и се удивлявала на неръкотворното здание, тя видяла Пречистата Дева Богородица с два пресветли ангела, които я попитали:
– Защо се удивляваш?
А тя, благоговейно покланяйки се със страх и радост на Божията Майка, отговорила:
– Удивлявам се, Владичице, защото никога, през всички дни на живота си, не съм виждала толкова чудесен палат на земята.
– За кого мислиш – попитала Пречистата, – че е приготвен този палат?
– Не зная, Господарке – отговорила Марта.
Тогава Божията Майка ѝ казала:
– Нима ти не знаеш, че това място на покой, което е устроил твоят син и в което ще останеш во веки, е приготвено за тебе?
Като казала това, Пречистата заповядала на ангелите и те поставили посред палата дивен престол, а след това тя казала на светицата:
– Тази слава се дава на тебе, тъй като ти поживя богоугодно в страх Господен. Желаеш ли да видиш нещо още по-славно? – попитала след това Божията Майка Марта.
При тези думи Тя заповядала да Я следва. Възлизайки на най-високите небесни места, Божията Майка ѝ показала още по-чудесен и несравнимо по-светъл дворец, преизпълнен с небесна слава, чиято красота била непостижима за човешкия ум и неизразима с език.
– И този палат – казала Пречистата – е устроил твоят син и вече е започнал основите на трети палат.
С тези думи Тя я повела към изгрева на слънцето и показала райските селения от височината и множество веселящи се в тях хорове от мъже и жени.
– Тези места – казала при това Владичицата – Моят Син е дарувал на тези, които, след като са поживели целомъдрено и праведно, спазвайки Господните заповеди, с усърдие са раздавали щедра милостиня, за което и сами са се удостоили с милост от Господа: “блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.
Такова било видението на света Марта, за което тя разказала на своя син.
Тогава било възкресен ден и Марта се причастила с Пречистите божествени Тайни на Тялото и Кръвта Христови и лицето просияло от Божията благодат и от неизказана духовна радост, с които се изпълнила, получавайки известие за своята смърт и за своето спасение. Целия този ден и нощта след него блажената Марта прекарала в много боговдъхновени любезни беседи със своя преподобен син, в горещи молитви към Бога и в сълзи. В понеделник, след като дала мир, благословение и последно прощаване на своя син и всичките му ученици, тя, при техния горчив плач, се разделила с тях и се отправила към селото, наречено Тивиринт, отдалечено на три поприща от Дивна гора, в което се намирала църквата на свети Иоан Кръстител. Тук тя принесла обилни молитви, след което започнала да отслабва тялом. Жителите на това село много почитали блажената Марта и затова я помолили да си почине от трудовете си при тях. И наистина, през този ден и нощта след него почивала при тях, при което още повече отслабнала тялом. Във вторник тя била откарана в своя дом в Антиохия, който се намирал в градското предградие Дафне. В сряда, горещо молейки се на Бога, проливайки обилни сълзи и имайки несъмнена надежда за своето спасение, тя предала в Божиите ръце своята свята душа в петия ден на месец юли. Умирайки, тя завещала тялото ѝ да бъде погребано на същото място, на което погребват странниците и бедните. Но нейният преподобен син Симеон, имайки откровение от Бога за преставянето на своята майка, изпратил някои от своите ученици да пренесат тялото при него на Дивна гора, за да го погребе до своя стълб. За света Марта разказват и това, че когато святата душа отишла при Господа, някои, намиращи се близо до честното тяло, видели как лицето радостно се усмихнало и от устата се чули думите:
– Аз получих голяма благодат от Бога и пребивавам в неизказана светлина и радост.
Тези, които били наоколо, изпаднали в ужас и мислели, че светицата е получила милост от Господа заради своя син. Но на тези мисли светицата отговорила, че се е прославила не толкова заради сина си, колкото заради добродетелния си живот, защото заради Господа проявила велико търпение във въздържанието и подвизите на поста, ревностно ходела по пътя на Неговите заповеди и от цялото си сърце обикнала Божията Майка, родила Господа.
В петък честното тяло на света Марта било пренесено с голяма чест от антиохийското предградие Дафне в Дивна гора. Множество антиохийски жители, свещенослужители с кадила, свещи и псалмопение я съпровождали като велика Божия угодница. Носещите ковчега с тялото свидетелствали, че не усещали никаква тежест, докато го носели. Тогава, когато телата на мъртвите имат естествена тежест, това честно тяло било някак необичайно леко, и сякаш само се движело по въздуха. Един млад човек от множеството, син на почетния гражданин Антоний, на име Сергий, виждайки това славно изпращане и тълпящия се около ковчега народ – едни усърдно прекланящи раменете си под ковчега, а други желаещи да се докоснат до честното тяло – се засмял в себе си, мислейки:
– Каква полза има от докосването до мъртво тяло?
И се отдалечил оттук. И ето, веднага се разболял тежко, така че даже се лишил от говор; болестта му продължила до тридесет дни, и получил изцеление само на гроба на светицата, за което ще бъде разказано по-нататък.
Когато пренесли честното тяло в обителта на преподобни Симеон, намираща се до неговия стълб, започнали да отслужват всенощно пение. Същата нощ се явила Марта на двама братя от Симеоновите ученици в светла одежда и със светло лице. Учениците много се ужасили, знаейки, че тя е починала. Тя им казала:
– Не бойте се, защото Господ ме е причислил не към мъртвите, но към живите. Дошла съм да ви помогна срещу дявола, та като го победите, да получите вечния живот.
Като произнесла това, тя станала невидима. Когато дошла събота, за погребението на светицата се събрало множество народ от околните села заедно със свещенослужителите и клириците. Те забелязали, че лицето на светицата в гроба не се е покрило с мъртва бледост, но било като младо, цъфтящо от красота и сияещо от благодат. Тялото не излъчвало и обичайния за мъртвите мирис, въпреки че вече било четвърти ден след преставянето. С пеене на положените песнопения погребали тялото с чест пред стълба на свети Симеон, по неговата воля, за да може винаги да вижда гроба на своята майка.
Когато след изтичането на съботата започнали да служат възкресната служба, един човек от народа на име Иоан, по длъжност църковен четец, задрямал и видял света Марта, била със сиящо лице и възлизаща към преподобни Симеон, а над гроба видял херувимска колесница, теглена от шестокрили животни.
