OshtePan Новините от Панагюрище и региона
През последните месеци българските граждани бяха омерзени от редица скандали на властимащи, които с парите на европейския данъкоплатец си строят палати, получили нарицателното име къщи за тъщи.
Политическият цинизъм не е единственият фактор, който трови част от българското общество. Липсата на вещина, наличието на безхаберие сред управляващите, нежеланието им да работят ефективно и непрекъснатото унижение спрямо не малка част от стопанския ни живот изкараха на протести редица сектори. Сред протестиращите бяха и занимаващите се с биоземеделие. По този повод потърсих за коментар панагюрката Веселина Ралчева, чието семейство се занимава с биоземеделие от години.
– Госпожо Ралчева, в последния месец бяхме свидетели на няколко протеста на биопроизводителите. Какво ви изкара на улицата?
– Протестите започнаха в момент, в който се чувствахме безсилни пред администрацията. Последните няколко месеца бяхме свидетели на истинска война с биопроизводителите. Бяха предприети безпрецедентни промени в законодателството, които ни притиснаха до стената. Всеки биопроизводител можеше да загуби сертификата си заради дребни нарушения, а дори и без вина. Направихме всичко възможно да убедим администрацията, че това не е контролът, който се изисква от европейските регламенти и който е съизмерим с контрола на нашите колеги от другите европейски страни. Организирахме срещи, дискусии, кръгли маси. Смятахме, че става дума за поредното престараване от българските чиновници.
В един момент обаче забелязахме, че в биосектора се случва нещо съвсем различно. Вместо чрез стриктната наредба да се проверяват и наказват некоректни биопроизводители и сертифициращи органи, ударът се стовари върху най-сериозните и авторитетни сертификационни компания, а дългогодишни колеги, с име и авторитет в бранща, започнаха да губят сертификатите си.
Тогава разбрахме, че става дума за съвсем друго – опит да бъде преразпределен пазара на сертифициращите органи, а целият сектор да бъде поставен в подчинение.
Именно това изкара биопроизводителите пред министерството.
В този бранш работят много млади хора, образовани, ентусиасти, хора с отговорно мислене. Те не могат лесно да преглътнат подобно нещо и показаха, че няма да позволят да влязат ва матрицата, в която са поставени много бизнеси в страната.
– В крайна сметка се стигна до оставката на министър Порожанов, която биопроизводителите поискаха преди месец, макар и причините за оставката да бяха други.
– Когато започнахме протестите с нашите био проблеми, те изглеждаха някак незначителни и засягащи малка група от хора. Но обикновено така се случва, че в едно блато, като хвърлиш камъче, започват да излизат на повърхността наистина неподозирани неща.
Оказа се, че проблемът не е единствен, а че това си е стил на работа. Стил на непрозрачност и произвол от страна на чиновници в министерството и Фонд „Земеделие” . Видя се, че има много, много проблеми и че трябва да се сменят подходът и начинът, по който изобщо функционира министерството.
– И все пак къщите за тъщи доведоха до оставката?
– Да, това беше проблемът, който намери най-широк обществен отзвук. Не че няма още много спорни проекти и разпределяне на евросредства. По време на протестите получихме и много сигнали за неправомерно получени субсидии за биоземеделие. Наистина всеки ден излизаха неподозирани неща.
Но явно българинът е много чувствителен на тема апартаменти и къщи. Като че ли затова именно къщите за гости, които всъщност в много случаи се оказаха частни резиденции, преляха чашата на търпението и в крайна сметка доведоха до оставката на министъра.
– В нашия регион има ли такива примери за къщи за гости, които не функционират като такива?
Ако говорим за община Панагюрище, аз поне не зная такива случаи. Знам за една единствена къща за гости, подпомогната с евросредства – Бобековата къща, която винаги е работила по предназначение и е посрещала туристи и гости на града.
Тези неща се виждат с просто око и ми е чудно как толкова години обществото в някои региони е премълчавало тези примери за частни къщи и вили, построени с европейски пари като уж туристически обекти. Явно,че доверието в правовата държава и изобщо в справедливостта в тази страна е ударило дъното.
– Какво мислите за новия стар министър Десислава Танева?
– По принцип г-жа Танева е диалогичен човек. С нея сме работили. Нямам опасения по отношение на диалога с нея. Има разбиране, има отношение към нас, към биосектора. Но през годините тя също е част от управлението на това министерство, от което в момента излизат толкова скандали. Така че тя трябва да покаже много ясна воля за справяне със ситуацията и за промяна на политиката, ако иска наистина нещата да тръгнат в добра посока.
– Каква промяна очаквате?
– Прозрачност и обществен контрол на всичко, което се случва. Всичко дойде именно от това, че се взимаха решения на тъмно, с неясни цели, които пораждаха съмнения. Спешно трябва да се сяда на диалог с фермерите, с реалните производители. Да се видят проблемите. Да се набележат много спешни мерки за разрешаването им.
Новият стар министър със сигурност няма да има познатите 100 дни спокойствие, тъй като проблемите в сектора са много, а новият програмен период чука на вратата.
Страната ни има уникални възможности за развитие на екологично земеделие и туризъм във всичките му форми и трябва да ги използва максимално, опирайки се на всички инструменти, които предлагат европейските фондове.
