OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Един от характерните елементи на Сирни заговезни е паленето и прескачането на огън, като целта е пречистване.
В българския фолклор огънят има магическа сила – предпазва от болести, зли духове, градушка. Обредните селски огньове са широко разпространени през мартенските празници.
Предците ни на 1 март изгаряли всички стари и непотребни вещи, а на Благовещение (25 март) с огън гонели символично змии, гущери, вредни насекоми. Тези неприятели на къщата и полския труд пропъждали и на Еремия. В навечерието на празника, веднага след залез слънце, невести, моми и деца обикаляли къщата и двора. Както и на Благовец, те произнасяли заклинателни думи, като едновременно с това произвеждали силен шум с помощта на различни железни предмети, преминали през огън.
В българския фолклор пролетните огньове, освен че предпазват и пречистват, подготвят и за плодородието през лятото и есента. Най-известният огнен обичай е Заговезни. Пламъците, които хвърлят в нощната тъма всички тези горящи предмети, напомнят за слънцето и представляват своеобразна „слънчева магия” – почит към обожествяваното небесно светило и начин за усилване на неговата мощ.
Предците ни на 1 март изгаряли всички стари и непотребни вещи, а на Благовещение (25 март) с огън гонели символично змии, гущери, вредни насекоми. Тези неприятели на къщата и полския труд пропъждали и на Еремия. В навечерието на празника, веднага след залез слънце, невести, моми и деца обикаляли къщата и двора. Както и на Благовец, те произнасяли заклинателни думи, като едновременно с това произвеждали силен шум с помощта на различни железни предмети, преминали през огън.
В българския фолклор пролетните огньове, освен че предпазват и пречистват, подготвят и за плодородието през лятото и есента. Най-известният огнен обичай е Заговезни. Пламъците, които хвърлят в нощната тъма всички тези горящи предмети, напомнят за слънцето и представляват своеобразна „слънчева магия” – почит към обожествяваното небесно светило и начин за усилване на неговата мощ.
С въглени, свещ или горящи главни се извършвало освещаване на дома, на дрехи и предмети. Осигуряването на дървата за огъня било задължение на мъжа. Според поверието огънят в една къща никога не бивало да угасва. В противен случай нищо добро не очаквало хората, които живеят в нея. Поддържането на този постоянен процес бил поверен на стопанката на дома. Всяка вечер тя грижливо покривала въглените с пепел от огнището, за да може да разпали новия огън в ранната утрин на следващия ден. Запалването на първия огън в нов дом винаги било придружено от специален ритуал. Извършвала го най-възрастната жена, която наричала за здраве, много деца, плодородие и сговор.
Огънят е особено важен елемент в някои лечебни практики, свързани с леене на куршум, гасене на въглен при баене. До главата на родилката някога оставяли запален огън, който поддържали до 40-я ден – срока, за който се вярва, че младата жена и детето й са изложени на опасност от посегателства на невидими вредоносни сили. Отново през този период родилката изнасяла със себе си горящи въглени, ако се налагало да излезе извън дома след залез слънце – т.е. след като е изгаснал „небесният огън”. През огнено пречистване символично преминавали и дрехите на малкото дете, случайно забравени под нощното небе.
Огънят е особено важен елемент в някои лечебни практики, свързани с леене на куршум, гасене на въглен при баене. До главата на родилката някога оставяли запален огън, който поддържали до 40-я ден – срока, за който се вярва, че младата жена и детето й са изложени на опасност от посегателства на невидими вредоносни сили. Отново през този период родилката изнасяла със себе си горящи въглени, ако се налагало да излезе извън дома след залез слънце – т.е. след като е изгаснал „небесният огън”. През огнено пречистване символично преминавали и дрехите на малкото дете, случайно забравени под нощното небе.
