OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес Българската православна църква отбелязва Неделята на Блудния син. Това е една от четирите подготвителни недели, които предшестват Възкресение Христово.
Във всяка от четирите се акцентира върху определена християнска истина.
Чрез притчата за Блудния син най-често се акцентира върху покаянието.
„Един човек имаше двама сина” (Лука 15:11) – се казва в началото на притчата. Този човек, т.е. бащата – е Бог, нашият Небесен Отец. Двамата сина изобразяват: по-старият мнимите праведници, а по-младият – грешниците. По-младият син поискал дяла, който му се падал от имота. Баща му с голяма скръб и свито сърце изпълнил настоятелното му желание и синът заминал в далечна страна, където прахосал наследството си, живеейки разпътно.
Напускането на бащиния дом означава скъсването с Бога, а далечната страна, в която блудният син отишъл и живял разпътно, е отдаването на греха и порока.
„А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда”. (Лука 15:14). Ето, виждате какво става с всеки, който е скъсал с Бога и Църквата – той изпада в пълна мизерия и немотия и е изправен пред мъчителна духовна, често пъти и физическа смърт. По-нататък евангелският разказ продължава: „И отиде, та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини” (Лука 15:15). Този зъл господар, собственик на огромно свинско стадо, е дяволът, а свинете – това са пороците, които дяволът насажда в душите на ония, които му служат. Ала ето наградата за това служение! И той (блудният син – б.т.) бе петимен да напълни корема си с рожкове (жълъди – б.т.), що свините ядяха, но никой не му даваше”(Лука 15:16). Това е най-ниската точка в падението на блудния син. Само едно стъпало по-надолу е адът! Но слава Тебе, Господи! Оттук започва покаянието на погиващия грешник и това покаяние ще го заведе отново в бащиния му дом. „А като дойде в себе си, рече: Колко наемници (наемниците са готвещите се за Кръщение – б.м.) у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си” (Лука 15:17-19). Тук е налице осъзнаване на греха, съпроводено от желание за изправление. Но колко много грешници, макар и да знаят, че вървят по лош път, не искат да се обърнат. Други път искат да се изправят, но не намират сили. Блудният син не е между тях, той тръгва за дома. „И стана, та отиде при баща си…” (Лука 15:20). Ще го приеме ли баща му, когото той така тежко наскърби? Ах, той всеки ден е жадувал сина си, всеки ден е излизал на пътя, взирал се е в далечината и трепетно е очаквал завръщането му! „И когато беше още далеч, видя го баща му и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува…”.(Лука 15:20). Това е връщането на падналия грешник при Бога. Това е покаянието. А сега вижте колко голяма, колко сладка е наградата на покаянието: „А бащата рече на слугите си: изнесете най- хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му; па докарайте и заколете угоеното теле; нека ядем и се веселим… И взеха да се веселят”. (Лука 15:22-24). Обличането на сина в най-хубавата премяна – това е връщането на благодатта на Светия Дух, която ни се дава в Тайнствата; даването на пръстен е възстановяването на синовното достойнство на падналия грешник, който от роб на дявола става син на Бога; голямата веселба пък е образ на радостта на Небето за всеки разкаял се грешник. (Лука 15:10). .
Чрез притчата за Блудния син най-често се акцентира върху покаянието.
„Един човек имаше двама сина” (Лука 15:11) – се казва в началото на притчата. Този човек, т.е. бащата – е Бог, нашият Небесен Отец. Двамата сина изобразяват: по-старият мнимите праведници, а по-младият – грешниците. По-младият син поискал дяла, който му се падал от имота. Баща му с голяма скръб и свито сърце изпълнил настоятелното му желание и синът заминал в далечна страна, където прахосал наследството си, живеейки разпътно.
Напускането на бащиния дом означава скъсването с Бога, а далечната страна, в която блудният син отишъл и живял разпътно, е отдаването на греха и порока.
„А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда”. (Лука 15:14). Ето, виждате какво става с всеки, който е скъсал с Бога и Църквата – той изпада в пълна мизерия и немотия и е изправен пред мъчителна духовна, често пъти и физическа смърт. По-нататък евангелският разказ продължава: „И отиде, та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини” (Лука 15:15). Този зъл господар, собственик на огромно свинско стадо, е дяволът, а свинете – това са пороците, които дяволът насажда в душите на ония, които му служат. Ала ето наградата за това служение! И той (блудният син – б.т.) бе петимен да напълни корема си с рожкове (жълъди – б.т.), що свините ядяха, но никой не му даваше”(Лука 15:16). Това е най-ниската точка в падението на блудния син. Само едно стъпало по-надолу е адът! Но слава Тебе, Господи! Оттук започва покаянието на погиващия грешник и това покаяние ще го заведе отново в бащиния му дом. „А като дойде в себе си, рече: Колко наемници (наемниците са готвещите се за Кръщение – б.м.) у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си” (Лука 15:17-19). Тук е налице осъзнаване на греха, съпроводено от желание за изправление. Но колко много грешници, макар и да знаят, че вървят по лош път, не искат да се обърнат. Други път искат да се изправят, но не намират сили. Блудният син не е между тях, той тръгва за дома. „И стана, та отиде при баща си…” (Лука 15:20). Ще го приеме ли баща му, когото той така тежко наскърби? Ах, той всеки ден е жадувал сина си, всеки ден е излизал на пътя, взирал се е в далечината и трепетно е очаквал завръщането му! „И когато беше още далеч, видя го баща му и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува…”.(Лука 15:20). Това е връщането на падналия грешник при Бога. Това е покаянието. А сега вижте колко голяма, колко сладка е наградата на покаянието: „А бащата рече на слугите си: изнесете най- хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му; па докарайте и заколете угоеното теле; нека ядем и се веселим… И взеха да се веселят”. (Лука 15:22-24). Обличането на сина в най-хубавата премяна – това е връщането на благодатта на Светия Дух, която ни се дава в Тайнствата; даването на пръстен е възстановяването на синовното достойнство на падналия грешник, който от роб на дявола става син на Бога; голямата веселба пък е образ на радостта на Небето за всеки разкаял се грешник. (Лука 15:10). .
