OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Поетесата Елена Денева ще гостува в Панагюрище на 5 март. Срещата с нея ще бъде в Историческия музей
с начален час 17.30. Талантливата гостенка е поканена от (по)читатели от Арт клуба към „Асарел-Медет“.
Елена Денева е родена на 17.09.1985 гв гр. Дряново. Завършва Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Социална педагогика”.
Автор е на пет поетични книги:
2005 – „Щастие в кибритена кутийка“,
2006 – „Картонен храм,
2013 – „Натюрморт с пеперуди“,
2014 – „Сенки и бонбонки“,
2017 – „Благословени върхове на пръстите“.
Награждавана е в редица национални конкурси за поезия и есеистика.
Седял си един тъгуващ човек една вечер преди много години и си тъгувал. Тъгувал си и не разбирал човешката обърканост около себе си. Объркал се човекът тогава – от нечовешкото в човеците. Болката им понякога много му тежала. Страдал за тях и за себе си. Искал да им поправя счупеното в сърцата, всякак се опитвал. И така постепенно забравил за собственото си сърце. Не го забелязвал до вечерта, в която седнал да тъгува. Тъгувал човекът най-вече за това, че не знаел как да се погрижи за неговите съкрушени части. Все търсел някого, който да го направи вместо него. А не знаел, че той сам трябвало да се грижи за себе си. Но тогава човекът не бил научен да се грижи за сърцето си сам. Да му дава да пие топъл чай. Да му дава тишина, тишина. И като не знаел как да се грижи за сърцето си – тъгувал.
Точно тогава започнал да чете. Да чете Елена Денева, защото на човеците им става светло и не тъгуват толкова сред думите ѝ. Тихо им е някак. И топло. Защото тя е като топъл чай. Като грамадният Джон Кофи на още пò любимият ѝ Стивън Кинг – свръхестествен „зелен светещ път“, някъде там, сред думите. Защото един зелен път, един път изобщо, може да означава само едно нещо – спасение. Тихото сякаш само това чака тогава, на пътя – прегръща човеците и ги люлее, люлее… сред думите. Защото думите на Елена могат да светят като малка спасителна зелена точица в мрака им. Защото са път. Защото освен заредени с огромен талант имат и отделни сърца и огромни способности да превръща тишината в топла реалност, а пътищата към душите ни – в едно простичко зелено равновесие. В него можеш просто да постоиш, а можеш и за дълго да останеш.
Какво се е случило с човека от приказката ли?
Елате да послушате Елена и да помълчите равновесно с нея на 05.03.2019 г. (вторник) в Историческия музей и ще разберете.
На 6 март тя ще се срещне с учениците от ОУ“20-ти април“.
Елена Денева е родена на 17.09.1985 гв гр. Дряново. Завършва Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Социална педагогика”.
Автор е на пет поетични книги:
2005 – „Щастие в кибритена кутийка“,
2006 – „Картонен храм,
2013 – „Натюрморт с пеперуди“,
2014 – „Сенки и бонбонки“,
2017 – „Благословени върхове на пръстите“.
Награждавана е в редица национални конкурси за поезия и есеистика.
Дарина Дечева от Арт клуба на „Асарел-Медет“ АД ни представя Елена Денева чрез следната приказка:
Седял си един тъгуващ човек една вечер преди много години и си тъгувал. Тъгувал си и не разбирал човешката обърканост около себе си. Объркал се човекът тогава – от нечовешкото в човеците. Болката им понякога много му тежала. Страдал за тях и за себе си. Искал да им поправя счупеното в сърцата, всякак се опитвал. И така постепенно забравил за собственото си сърце. Не го забелязвал до вечерта, в която седнал да тъгува. Тъгувал човекът най-вече за това, че не знаел как да се погрижи за неговите съкрушени части. Все търсел някого, който да го направи вместо него. А не знаел, че той сам трябвало да се грижи за себе си. Но тогава човекът не бил научен да се грижи за сърцето си сам. Да му дава да пие топъл чай. Да му дава тишина, тишина. И като не знаел как да се грижи за сърцето си – тъгувал.
Точно тогава започнал да чете. Да чете Елена Денева, защото на човеците им става светло и не тъгуват толкова сред думите ѝ. Тихо им е някак. И топло. Защото тя е като топъл чай. Като грамадният Джон Кофи на още пò любимият ѝ Стивън Кинг – свръхестествен „зелен светещ път“, някъде там, сред думите. Защото един зелен път, един път изобщо, може да означава само едно нещо – спасение. Тихото сякаш само това чака тогава, на пътя – прегръща човеците и ги люлее, люлее… сред думите. Защото думите на Елена могат да светят като малка спасителна зелена точица в мрака им. Защото са път. Защото освен заредени с огромен талант имат и отделни сърца и огромни способности да превръща тишината в топла реалност, а пътищата към душите ни – в едно простичко зелено равновесие. В него можеш просто да постоиш, а можеш и за дълго да останеш.
Какво се е случило с човека от приказката ли?
Елате да послушате Елена и да помълчите равновесно с нея на 05.03.2019 г. (вторник) в Историческия музей и ще разберете.
На 6 март тя ще се срещне с учениците от ОУ“20-ти април“.
