OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на тогавашна София е изпълнена присъдата, издадена срещу Васил Иванов Кунчев – смърт чрез обесване.
Днес това място е централно за българската столица и там се издига паметникът на Апостола на свободата.
В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов, като казва:
“Каквото съм правил, в полза народу е”.
“Каквото съм правил, в полза народу е”.
Христо Ботев, с когото Левски се е познавал пише стихотворението „Обесването на Васил Левски“:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
