OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В СУ „Нешо Бончев”- Панагюрище ПРЕДСТОИ изпълнението на дейност 2. Уеб-решения за класната стая по проект „ТИМ – Технологии и Иновативни Методи“
по програма Еразъм +. Структурираният курс ще се проведе в Европас-Барсино скуул в Барселона, Испания. в обучението ще участват Веска Барова – директор в СУ“Нешо Бончев“, Силвия Бобекова – учител по АЕ в гимназиален етап, Костадинка Господинова – прогимназиален и Пенка Дюлгерова – начален учител.
Целта на проекта е квалификация на педагогическите специалисти за повишаване качеството на образование, промотиране на екипната работа между учителите от отделните образователни етапи и внедряване на нови технологии и иновативни методи.
Проектът се фокусира върху екипната работа в педагогическия колектив с цел развиване на дигитални и езикови компетентности като част от уменията на 21 век във вертикална ПУО (Професонална Учебна Общност), обхващаща цялото училище.
По същия проект през юли на двуседмично обучение в Алфа Колидж, Дъблин, Ирландия,
бяха учителите по английски език Силвия Бобекова и Антонина Футекова в изпълнение на дейност 1.
Образование в 21-ви век – Превръщане на училищата в подходящи за бъдещето на децата.
След завръщането си двете споделиха интригуващи факти за Дъблин и Ирландия, от които са били силно впечатлени.
Предлагаме ти техния разказ, драги читателю:
Дъблин – столицата на Ирландия,
мистичен град, традиционен и модерен, изпълнен с изненади и загадки. Град за малки и големи, град за бедни и богати. Град, изпълнен с разнообразни забележителности и атракции. На какво ще се натъкнеш, ако си турист – исторически сгради като Замъка на Дъблин и Честър Бийти библиотеката, Националната галерия, Националния музей, пивоварни и дестилерии на легендарните брандове „Гинес” и „Джеймисън”, паркове и живописни мостове над река Лифи, която минава през града и го разделя на северен и южен, на евтин и скъп, рок-музей до хотела на U2 и още, и още, и още… От севера към юга се минава по градския железен мостикона Ха‘пени (Ha‘penny = половин пени, в миналото са плащали, за да преминат по него), там е районът Темпъл бар, прочут най-вече с бурния си нощен живот.
Едно от най-големите съкровища на града е Келтската книга в Старата библиотека на Тринити колидж. Списъкът с местата, които трябва да бъдат посетени в Дъблин, е безкраен. Към тях непременно следва да бъдат добавени и няколко извън столицата, защото няма как – духът на Ирландия трябва да бъде усетен изцяло! Ако си за първи път там, има много странни факти, на които ще се натъкнеш! Трафик, душове, контакти, ключалки – всичко им е нестандартно и „обратно“!
– Обратното движение и трафикът
те замайват, пешеходците спокойно пребягват на червен светофар – странно, но факт; велоалеите са навсякъде. По навик се движиш отдясно и все объркваш някого насреща!
– Хората предпочитат да ползват градски транспорт и използват LEAP карта,
която важи за всички видове транспорт (влак, автобус и Луас-трамвай) и излиза с 60% по-евтино, отколкото ако ползваш билети. Градският транспорт е добре организиран, редовен, чист. Билети се купуват от шофьора само с точни пари (получаваш фискален бон, с който можеш да си възстановиш рестото), влиза се от предната врата, чекираш картата, слиза се от задната, при възможност. Няма контрольори – на изхода обаче има опасност да попаднеш в капан.
– Влаковете
са изключително редовни, но в неделя първият влак е в 10 часа – време за почивка след бурна нощ в баровете :). Да пътуваш от вкъщи до работното място за около 30-60 минути е нещо нормално. Ако в Ирландия ви кажат, че нещо е точно зад ъгъла (It’s just round the corner), не го приемайте за чиста монета, може да повървите още доста.
– Обществените тоалетни – изключително чисти и приятно ароматизирани, налична тоалетна хартия, безплатни. Проверяват се на всеки половин час.
Ирландците – вечно засмени, удовлетворени, с уникално чувство за хумор. С огромно желание искат да те упътят в правилната посока, ако сметнат, че се чувстваш изгубен, объркан… Обикновените хора не показват луксозен начин на живот, живеят спокойно и доволно. Световно известни са с тяхното мило и добронамерено отношение към околните, да си поговорят с непознат за времето, както и за отделянето на Ирландия от Северна Ирландия. Независимостта от Англия е тема, която избягват, но ако заговорят, то е с дълбока болка и тъга в сърцето.
Централното гробище. Излизайки в 5 ч. (всички обществени институции работят до 5:00ч) от уникалната Национална ботаническа градина, спряхме се на входа, търсейки в Гугъл карти на поредната туристическа забележителност в региона. Майка с бебета в количка реши, че сме се изгубили и искаше да ни упъти. Ние казахме, че просто търсим друга туристическа атракция, а тя ни каза: „Ето, ей там зад ъгъла! Идете в гробището!“ Ха, спогледахме се изумени. Какво може да има там? Най-известната и стара ирландска кръчма „The Gravediggers“ (Гробокопачите – там са пиели бира и вино, докато дойде „мига“!!!). И не само – влизаш през входа на гробищния парк – нетипично красив и цветен, и оттам стигаш до
– най-високата дъблинска кула О’ Конъл с 360-градусова гледка към целия град.
О’Конъл е освободителят на Ирландия, който умира в Генуа и пожелава сърцето му да е погребано в Рим, а тялото в Дъблин. След като изкачиш кулата, можеш да посетиш Музея на мъртвите – най-известните личности и влиятелни хора в Ирландия.
Алфа Колидж – помещава се в стара традиционна сграда в най-стария северен квартал на града, но с модерно оборудване. Тринити колидж е с готическа и барокова архитектура (южен Дъблин), там са учили доста известни ирландски и английски писатели и политици, там е най-старата келтска книга и най-дългата библиотека.
Замъците – много от тях са частни, те са от 11-15 век. Изискват специално внимание.
Музеите – за съжаление за такива музеи и екскурзоводи все още ще мечтаем в България. Всичко се р а з и г р а в а пред очите на посетителя, можеш да видиш, пипнеш, чуеш, преживееш, усетиш, помиришеш. На табелите пише „Докосни“, а не „НЕ пипай експоната“. Силно интерактивни и образователни!
Пивоварните „Гинес” (бира) и „Джеймисън” (уиски) –
те също са превърнати в атракция с образователна цел. Там не влизаш в производствения цех или музей, а в лаборатория – преживяваш и се докосваш до предприемачите.
Педи-вагон – бусче, което се задвижва от монтирани в него велосипеди – въртиш и си гледаш на екран караоке, за да слушаш музика и пееш! Предпочитан вид транспорт от туристи, които искат да обиколят най-големия парк в Европа – Феникс парк! Всичко има в него – ден не стига, за да го обиколиш. За един ден можеш само зоопарка да посетиш! А градините, фонтаните, алеите с писателите, детски интерактивни кътове … Смесителните батерии, контакти…!
Душове, чешми – топла и студена вода са поотделно в повечето стари сгради. Е, тук наистина ти трябват уменията на 21-ви век, особено креативност и адаптивност .
Контактите са с английските 3 накрайници – трябва да имаш трансформаторпреходник към европейския стандарт, иначе рискуваш да останеш я без телефон, я без сешоар – трудно в 21 век.
Режим на водата (суша в продължение на 2 месеца) – днешните ирландци не знаят какво е резервоар за съхранение на вода и използването му при нужда, ха-ха. В доста райони вечер от 10 часа до 7 часа сутринта няма вода. Типичното ирландско време – дъжд, слънце, студ, жега напоследък липсва. Необичайно топло за страната е това лято. Те на 15 градуса казват, че е горещо… „ H o w to …“ (Как да… (отключа вратата, да ползвам уреда, да пусна душа, напр.?)). Ако ви посъветват да изгледате видео с инструкции, изгледайте го съсредоточено! Не мислете, че ни мислят за аборигени – на ирландците просто всичко им е „наобратно“! Иначе може и да спечелите в конкурс за видео-запис от скрита камера! CCTV камери има навсякъде около вас! КЪЩИТЕ – малки къщи с малки стаи и повечето с малки дворчета зад къщата. Съвсем еднакви и залепени една до друга. Простори няма! За един ден за 1 евро всичко ти е изпрано, изгладено и подредено.
СПОРТ– и малки, и големи всеки ден спортуват: голф, тенис, хърлинг и гаелски футбол (да не ги бъркаме с футбол, ръгби или хокей). Здравното обслужване – изключително скъпи са медицинските услуги, въпреки здравните осигуровки.
УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ – поместени са в жилищни сгради. Това не значи, че на децата им липсват дворове, детски площадки и опитни полета, където сами да отглеждат растения, дървета, зеленчуци с образователна цел и да наблюдават цялостния процес до сервирането на продуктите на масата. В училище се изучават и ирландски, и английски. Двата езика нямат нищо общо помежду си – нито азбука, нито фонетика. Стремят се да си запазят ирландския (гаелик е същият). Малка част от хората говорят ирландски, но всички табели и инструкции са написани и на ирландски, и на английски. Учителите трябва да имат по всички учебни дисциплини „А“ ниво (Отличен – най-високото), трябва наистина да са с висока обща култура и дигитални умения, за да преподават на учениците, израстващи като европейски граждани в новото време.
ШОФЬОРИТЕ – владеят поне 3 езика (ирландски, английски и испански) и са професионалисти в поне 3 области (шофьор, гид и фотограф). Изумени сме от високото IQ на шофьорите, особено тези, които водят еднодневните турове. ИРА – отдавна вече ги няма, но страхът от тях все още съществува. Напрежението между Република Ирландия и Северна Ирландия (Обединено Кралство) все още се усеща. Един народ, разделен поради религиозни причини – католици и протестанти.
ЦВЕТЯТА – всичко е цветно и зелено, въпреки сушата! Ирландците обичат дъжда и много му се радват! Обичат красивото около тях!
Поговорки и благословии „The Luck of the Irish“ – заобиколен си от майтапчийски, хумористични и позитивни послания, носещи късмета на ирландеца.
Леприконите – митични създания, за които се носят легенди и всички деца ги разказват. Музеят на леприконите те пренася в детския свят, света на приказките. Step into another world!
Шопинг – не са за подминаване ирландските магазини за подаръци „Каролис” (арфи, детелинки, овчици, леприкони), евтини за туристи са веригите „Пенис”, „Гинис” (не бирата Гинес), „Диълз”, „Теско”.
Еднодневните турове – гидове-шофьори те превръщат в „Айриш“ (ирландец) за един ден! Неповторимо е и преживяването в Белфаст (Стените на мира, корабите Каролина и Титаник), Корк и замъка Бларни, Скалите Мохер на Атлантика (покрай тях минава Титаник), Лимерик, Голи (Галуей фестивала), замъците Дъблин, Трим, Малахайт, Хоутф.
По същия проект през юли на двуседмично обучение в Алфа Колидж, Дъблин, Ирландия,
бяха учителите по английски език Силвия Бобекова и Антонина Футекова в изпълнение на дейност 1.
Образование в 21-ви век – Превръщане на училищата в подходящи за бъдещето на децата.
След завръщането си двете споделиха интригуващи факти за Дъблин и Ирландия, от които са били силно впечатлени.
Предлагаме ти техния разказ, драги читателю:
Дъблин – столицата на Ирландия,
мистичен град, традиционен и модерен, изпълнен с изненади и загадки. Град за малки и големи, град за бедни и богати. Град, изпълнен с разнообразни забележителности и атракции. На какво ще се натъкнеш, ако си турист – исторически сгради като Замъка на Дъблин и Честър Бийти библиотеката, Националната галерия, Националния музей, пивоварни и дестилерии на легендарните брандове „Гинес” и „Джеймисън”, паркове и живописни мостове над река Лифи, която минава през града и го разделя на северен и южен, на евтин и скъп, рок-музей до хотела на U2 и още, и още, и още… От севера към юга се минава по градския железен мостикона Ха‘пени (Ha‘penny = половин пени, в миналото са плащали, за да преминат по него), там е районът Темпъл бар, прочут най-вече с бурния си нощен живот.
Едно от най-големите съкровища на града е Келтската книга в Старата библиотека на Тринити колидж. Списъкът с местата, които трябва да бъдат посетени в Дъблин, е безкраен. Към тях непременно следва да бъдат добавени и няколко извън столицата, защото няма как – духът на Ирландия трябва да бъде усетен изцяло! Ако си за първи път там, има много странни факти, на които ще се натъкнеш! Трафик, душове, контакти, ключалки – всичко им е нестандартно и „обратно“!
–
Обществен транспорт – в първите дни ще ти се завие свят да следиш движението Look right, Look left!– Обратното движение и трафикът
те замайват, пешеходците спокойно пребягват на червен светофар – странно, но факт; велоалеите са навсякъде. По навик се движиш отдясно и все объркваш някого насреща!
– Хората предпочитат да ползват градски транспорт и използват LEAP карта,
която важи за всички видове транспорт (влак, автобус и Луас-трамвай) и излиза с 60% по-евтино, отколкото ако ползваш билети. Градският транспорт е добре организиран, редовен, чист. Билети се купуват от шофьора само с точни пари (получаваш фискален бон, с който можеш да си възстановиш рестото), влиза се от предната врата, чекираш картата, слиза се от задната, при възможност. Няма контрольори – на изхода обаче има опасност да попаднеш в капан.
– Влаковете
са изключително редовни, но в неделя първият влак е в 10 часа – време за почивка след бурна нощ в баровете :). Да пътуваш от вкъщи до работното място за около 30-60 минути е нещо нормално. Ако в Ирландия ви кажат, че нещо е точно зад ъгъла (It’s just round the corner), не го приемайте за чиста монета, може да повървите още доста.
– Обществените тоалетни – изключително чисти и приятно ароматизирани, налична тоалетна хартия, безплатни. Проверяват се на всеки половин час.
Ирландците – вечно засмени, удовлетворени, с уникално чувство за хумор. С огромно желание искат да те упътят в правилната посока, ако сметнат, че се чувстваш изгубен, объркан… Обикновените хора не показват луксозен начин на живот, живеят спокойно и доволно. Световно известни са с тяхното мило и добронамерено отношение към околните, да си поговорят с непознат за времето, както и за отделянето на Ирландия от Северна Ирландия. Независимостта от Англия е тема, която избягват, но ако заговорят, то е с дълбока болка и тъга в сърцето.
Централното гробище. Излизайки в 5 ч. (всички обществени институции работят до 5:00ч) от уникалната Национална ботаническа градина, спряхме се на входа, търсейки в Гугъл карти на поредната туристическа забележителност в региона. Майка с бебета в количка реши, че сме се изгубили и искаше да ни упъти. Ние казахме, че просто търсим друга туристическа атракция, а тя ни каза: „Ето, ей там зад ъгъла! Идете в гробището!“ Ха, спогледахме се изумени. Какво може да има там? Най-известната и стара ирландска кръчма „The Gravediggers“ (Гробокопачите – там са пиели бира и вино, докато дойде „мига“!!!). И не само – влизаш през входа на гробищния парк – нетипично красив и цветен, и оттам стигаш до
– най-високата дъблинска кула О’ Конъл с 360-градусова гледка към целия град.
О’Конъл е освободителят на Ирландия, който умира в Генуа и пожелава сърцето му да е погребано в Рим, а тялото в Дъблин. След като изкачиш кулата, можеш да посетиш Музея на мъртвите – най-известните личности и влиятелни хора в Ирландия.
Алфа Колидж – помещава се в стара традиционна сграда в най-стария северен квартал на града, но с модерно оборудване. Тринити колидж е с готическа и барокова архитектура (южен Дъблин), там са учили доста известни ирландски и английски писатели и политици, там е най-старата келтска книга и най-дългата библиотека.
Замъците – много от тях са частни, те са от 11-15 век. Изискват специално внимание.
Музеите – за съжаление за такива музеи и екскурзоводи все още ще мечтаем в България. Всичко се р а з и г р а в а пред очите на посетителя, можеш да видиш, пипнеш, чуеш, преживееш, усетиш, помиришеш. На табелите пише „Докосни“, а не „НЕ пипай експоната“. Силно интерактивни и образователни!
Пивоварните „Гинес” (бира) и „Джеймисън” (уиски) –
те също са превърнати в атракция с образователна цел. Там не влизаш в производствения цех или музей, а в лаборатория – преживяваш и се докосваш до предприемачите.
Педи-вагон – бусче, което се задвижва от монтирани в него велосипеди – въртиш и си гледаш на екран караоке, за да слушаш музика и пееш! Предпочитан вид транспорт от туристи, които искат да обиколят най-големия парк в Европа – Феникс парк! Всичко има в него – ден не стига, за да го обиколиш. За един ден можеш само зоопарка да посетиш! А градините, фонтаните, алеите с писателите, детски интерактивни кътове … Смесителните батерии, контакти…!
Душове, чешми – топла и студена вода са поотделно в повечето стари сгради. Е, тук наистина ти трябват уменията на 21-ви век, особено креативност и адаптивност .
Контактите са с английските 3 накрайници – трябва да имаш трансформаторпреходник към европейския стандарт, иначе рискуваш да останеш я без телефон, я без сешоар – трудно в 21 век.
Режим на водата (суша в продължение на 2 месеца) – днешните ирландци не знаят какво е резервоар за съхранение на вода и използването му при нужда, ха-ха. В доста райони вечер от 10 часа до 7 часа сутринта няма вода. Типичното ирландско време – дъжд, слънце, студ, жега напоследък липсва. Необичайно топло за страната е това лято. Те на 15 градуса казват, че е горещо… „ H o w to …“ (Как да… (отключа вратата, да ползвам уреда, да пусна душа, напр.?)). Ако ви посъветват да изгледате видео с инструкции, изгледайте го съсредоточено! Не мислете, че ни мислят за аборигени – на ирландците просто всичко им е „наобратно“! Иначе може и да спечелите в конкурс за видео-запис от скрита камера! CCTV камери има навсякъде около вас! КЪЩИТЕ – малки къщи с малки стаи и повечето с малки дворчета зад къщата. Съвсем еднакви и залепени една до друга. Простори няма! За един ден за 1 евро всичко ти е изпрано, изгладено и подредено.
СПОРТ– и малки, и големи всеки ден спортуват: голф, тенис, хърлинг и гаелски футбол (да не ги бъркаме с футбол, ръгби или хокей). Здравното обслужване – изключително скъпи са медицинските услуги, въпреки здравните осигуровки.
УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ – поместени са в жилищни сгради. Това не значи, че на децата им липсват дворове, детски площадки и опитни полета, където сами да отглеждат растения, дървета, зеленчуци с образователна цел и да наблюдават цялостния процес до сервирането на продуктите на масата. В училище се изучават и ирландски, и английски. Двата езика нямат нищо общо помежду си – нито азбука, нито фонетика. Стремят се да си запазят ирландския (гаелик е същият). Малка част от хората говорят ирландски, но всички табели и инструкции са написани и на ирландски, и на английски. Учителите трябва да имат по всички учебни дисциплини „А“ ниво (Отличен – най-високото), трябва наистина да са с висока обща култура и дигитални умения, за да преподават на учениците, израстващи като европейски граждани в новото време.
ШОФЬОРИТЕ – владеят поне 3 езика (ирландски, английски и испански) и са професионалисти в поне 3 области (шофьор, гид и фотограф). Изумени сме от високото IQ на шофьорите, особено тези, които водят еднодневните турове. ИРА – отдавна вече ги няма, но страхът от тях все още съществува. Напрежението между Република Ирландия и Северна Ирландия (Обединено Кралство) все още се усеща. Един народ, разделен поради религиозни причини – католици и протестанти.
ЦВЕТЯТА – всичко е цветно и зелено, въпреки сушата! Ирландците обичат дъжда и много му се радват! Обичат красивото около тях!
Поговорки и благословии „The Luck of the Irish“ – заобиколен си от майтапчийски, хумористични и позитивни послания, носещи късмета на ирландеца.
Леприконите – митични създания, за които се носят легенди и всички деца ги разказват. Музеят на леприконите те пренася в детския свят, света на приказките. Step into another world!
Шопинг – не са за подминаване ирландските магазини за подаръци „Каролис” (арфи, детелинки, овчици, леприкони), евтини за туристи са веригите „Пенис”, „Гинис” (не бирата Гинес), „Диълз”, „Теско”.
Еднодневните турове – гидове-шофьори те превръщат в „Айриш“ (ирландец) за един ден! Неповторимо е и преживяването в Белфаст (Стените на мира, корабите Каролина и Титаник), Корк и замъка Бларни, Скалите Мохер на Атлантика (покрай тях минава Титаник), Лимерик, Голи (Галуей фестивала), замъците Дъблин, Трим, Малахайт, Хоутф.
