OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„…Знамето, наместо да се повери да го носи официално назначеният вече байрактар Крайчо Самоходов, – дадоха го на Райка Попова,
като мислеха, че с това ще може да се произведе по-голямо впечатление… Мустакатият Крайчо Самоходов, комуто сърцето естествено трябваше да ламти, за да пренесе той знамето през село, беше поразен окончателно от тая несправедливост…“, отбелязва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“.
Бунтовникът превъзмогва обидата и при създаването на Хвърковатата чета развява знамето, под което се нареждат най-сърцатите: Орчо Войвода, Стоян Пъков, Рад Тухчийски, Делчо Цолов, Илия Делиийски… „Конницата лети към село Петрич. Начело на Хвърковатата чета, Крайчо Самоходов разгромява башибозука на Хасан бей от Златишкото корито и спечелва първата победа по време на Априлското въстание. Една след друга се редят победите при с. Мухово, Белово, Еледжик и стигат до връх Сивата грамада в Средна гора. От тук Бенковски заминава за Стара планина, а опитният войвода Крайчо Самоходов с 30-40 момци от Средногорието остава да хайдутства.
Когато през 1877 година русите минават Дунава, Крайчо изпраща Тома Георгиев, бившият секретар на Бенковски, в щаба на руските войски в Плевен, като им предава плана на турските войски за укрепяването на Средногорието. А когато полкът на генерал Дандевил се насочва към Панагюрище, четата на Крайчо Самоходов превежда по тайните пътеки на Кьойдере част от конните казаци от сотнята на капитан Галперт. По поръчение на руското командване четата заема позиция в тила на турците, по хребета на връх Дяда, и обстрелва турските войски, движещи се по пътя за Пазарджик. Това заблуждава турците, че руси идват откъм изток и армията на Сюлейман паша се оттегля бързо от Панагюрище, без да опожари града и изколи населението. Когато боят свършва, заедно с войските на капитан Галперт, като освободители влизат и храбрите войни от четите на Крайчо Самоходов и Ильо войвода“, описва събитията Христо Йонков в „Летопис на Панагюрския край“.
Орисан да е с неспокоен дух и буен нрав, Крайчо Самоходов не се задържа на едно място след Освобождението. През 1879 година се включва в четата на Капитан Петко Войвода и активно работи за обединението на България. По време на Съединението през 1885 година панагюрецът участва в боевете срещу сърбите при Сливница и Драгоман. А по време на Стамболовия режим е преследван и подложен на репресии заради русофилските си убеждения. Отнемат му дори пенсията.
.Предполага се, че Крайчо Самоходов е роден около 1845 год. За времето си е един от образованите хора в Панагюрище. Завършва местното класно училище, научава гръцки и турски покрай пътуванията с баща си Стоян до Беломорието. Известно време е учител, работи и в конака.
След Освобождението, когато министърът на просветата Константин Иречек идва в Панагюрище, се среща с Крайчо Самоходов, който го придружава в пътуването му из България. След това Иречек го назначава за висш служител в Министерството на просветата, където се пенсионира.
Крайчо Самоходов не доживява 25-годишнината от Априлското въстание, защото умира през 1900 година.
