OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 2 юни отдаваме почит на Христо Ботев и героите, дали живота си за свободата на България.
По традиция точно в 12:00 ч. ще бъдат пуснати сирените в страната и с 2 минути мълчание ще бъде отдадена почит.
При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната (с изключение на влаковете) следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“
/в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г./.Това е било убеждението на гениалния поет и пламенен патриот Христо Ботев, роден на 6 януари 1848 година в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Двамата имат още 8 деца.
/в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г./.Това е било убеждението на гениалния поет и пламенен патриот Христо Ботев, роден на 6 януари 1848 година в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Двамата имат още 8 деца.
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Балканската федерация за него е средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.
Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където с се свързва с българските хъшове. Сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври. Останал без средства, Ботев се обръща към Георги Атанасович от букурещката българска организация Добродетелна дружина, който му осигурява финансова помощ, за да продължи пътуването си към Одеса. Ботев тръгва за Одеса, но така и не стига дотам, спирайки през декември в Браила, където започва работа като словослагател при калофереца Димитър Паничков, собственик на печатница. В началото на 1868 година в Браила се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България с няколко чети. Христо Ботев се записва в четата на Желю войвода, на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението „На прощаване“.
Пропускаме определен исторически отрязък от живота на пламенния революционер в Румъния и се спираме на част от дейността на Гюргевския комитет, в чийто планове за въстание се предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на 4 революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата. От началото на 1876 година дейци на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие.
През април 1876 г. става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг. Врачанските апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Ботев и той им предлага сам да оглави четата. Тази среща става ден, след като на 13 април се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.
На 20 април Ботев заминава за Кишинев и Одеса, за да търси доброволци за четата (сред тях е бъдещият подвойвода на Ботевата чета Никола Войновски), като успява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – междувременно въстанието в Копривщица е започнало и апостолите във Врачанско искат четата да замине по-рано от планираната дата 11 май. Решава се това да стане на 5 май. Към четата на Ботев се присъединява и друга значителна и добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за преминаване в България от Българското човеколюбиво настоятелство, ръководено от Киряк Цанков. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник „Нова България“.
Решението за преминаване на четата в България на 5 май не се осъществява. Планът за самото преминаване предвижда отвличането на параход, което да предизвика значителен международен отзвук. Участниците в четата са разпръснати в различни дунавски градове, за да не привличат внимание. Въпреки това действията им са известни както на османските, така и на румънските власти, които обаче не се намесват. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“.
Корабът пътува нагоре по течението на Дунав, спирайки на няколко румънски пристанища, от които на него се качват участници в четата Според някои сведения сутринта на 17 май Ботев получава в Оряхово писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов, според което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя трябва да продължи към Сърбия, но Ботев отказва да се съобрази с тези указания. По обяд на същия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца. Въпреки предварителните очаквания, никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, които влизат в спорадични престрелки с местни черкези, но без съществени последствия. В ранната утрин на 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции. Привечер на 20 май (1 юни нов стил), когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След смъртта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където с се свързва с българските хъшове. Сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври. Останал без средства, Ботев се обръща към Георги Атанасович от букурещката българска организация Добродетелна дружина, който му осигурява финансова помощ, за да продължи пътуването си към Одеса. Ботев тръгва за Одеса, но така и не стига дотам, спирайки през декември в Браила, където започва работа като словослагател при калофереца Димитър Паничков, собственик на печатница. В началото на 1868 година в Браила се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България с няколко чети. Христо Ботев се записва в четата на Желю войвода, на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението „На прощаване“.
Пропускаме определен исторически отрязък от живота на пламенния революционер в Румъния и се спираме на част от дейността на Гюргевския комитет, в чийто планове за въстание се предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на 4 революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата. От началото на 1876 година дейци на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие.
През април 1876 г. става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг. Врачанските апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Ботев и той им предлага сам да оглави четата. Тази среща става ден, след като на 13 април се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.
На 20 април Ботев заминава за Кишинев и Одеса, за да търси доброволци за четата (сред тях е бъдещият подвойвода на Ботевата чета Никола Войновски), като успява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – междувременно въстанието в Копривщица е започнало и апостолите във Врачанско искат четата да замине по-рано от планираната дата 11 май. Решава се това да стане на 5 май. Към четата на Ботев се присъединява и друга значителна и добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за преминаване в България от Българското човеколюбиво настоятелство, ръководено от Киряк Цанков. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник „Нова България“.
Решението за преминаване на четата в България на 5 май не се осъществява. Планът за самото преминаване предвижда отвличането на параход, което да предизвика значителен международен отзвук. Участниците в четата са разпръснати в различни дунавски градове, за да не привличат внимание. Въпреки това действията им са известни както на османските, така и на румънските власти, които обаче не се намесват. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“.
Корабът пътува нагоре по течението на Дунав, спирайки на няколко румънски пристанища, от които на него се качват участници в четата Според някои сведения сутринта на 17 май Ботев получава в Оряхово писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов, според което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя трябва да продължи към Сърбия, но Ботев отказва да се съобрази с тези указания. По обяд на същия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца. Въпреки предварителните очаквания, никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, които влизат в спорадични престрелки с местни черкези, но без съществени последствия. В ранната утрин на 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции. Привечер на 20 май (1 юни нов стил), когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След смъртта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Източник: Уикипедия
