Хафуз паша ограбва и опожарява Панагюрище, и след чудовищното клане заповядва да заровят всичките трупове, пише американският журналист Макгахан

ОщеПан 20:28, 30 април 2017 Летопис Оставете коментар 284 Прегледа

На 1 май 2017 г. от 10.00 часа в църквата „Св.Въведение Богородично в Панагюрище ще бъде отслужена панихида за загиналите в Априлското въстание.
Да ги почетем! 
Ето какво пише американският журналист Макгахан за кървавото събитие:

„…Въстанието пламнало на 2 май (нов стил), а на 12 Хафуз паша дошъл в Панагюрище с един полк редовна войска, три топа и голямо количество башибозуци. Въстаниците, като се види, са имали само 250 души, въоръжени с пушки или със щуцери; а другите имали ловджийски ножове или пищови, носени от всичките местни жители до последните безредици.
150 от най-храбрите българи отишли по единия път към Татар-Пазарджик, а сто по другия, за да спрат неприятеля, защото, както се види, те не са знаели отде ще дойде той. И така Хафуз паша срещнал само сто човека, които, като видели толкова многобройни врагове, побягнали при първия гърмеж. Даже те, струва ми се, не изгърмели, защото не е имало нито един ранен или убит турчин. Между това панагюрчани, обзети от паниката, така също се опитали да се избавят чрез бягство, но

селото им е било обиколено от турците и бягащите отчасти били върнати назад, отчасти посечени в откритото поле.

Аз забравих да кажа, че при настъплението на башибозуците жителите от съседните осем или девет села напуснали жилищата си и потърсили убежище в Панагюрище, дето изпълнили улиците, като цепели въздуха с ужасни викове.
Тъй като всяко противене се прекратило, или да кажа по-добре, никога не е започвало от страна на българите,
то Хафуз-паша оставало да влезе в селото, да затвори предводителите на въстанието и да възстанови реда.

Но той, вместо да направи това, турил отпред артилерията и, 
без да поиска предварително предаване на селото,

захванал да го обстрелва с гранати, които с трясък се пукали посред купища жени и деца. До сред нощ ечал гърмът на топовете, сетне дошъл редът на ръчния бой. През нощта и сутринта турските войски и башибозуците, като стъпили в селото, се

предали на грабеж, насилие и убийство. Станалите при това ужаси напълно се изравняват със зверствата, извършени в Батак.

Нищо не задържало турците, нито полът, нито възрастта.

Цялото село било ограбено и сетне изгорено. Повече от четвърт от

домовете били изгорени, а хора е имало убити до 3,000, от които 400 родом от

Панагюрище, а другите — околни съседи, които са търсели спасение в този градец.

Старците, които са молели за помилване, и децата, които са викали в уплашването си, еднакво умирали под острия нож.
Но, без да гледаме на многобройността на жертвите, тука не видяхме тия страшни сцени, които ни поразиха в Батак.

Причината за това, че Хафуз паша е постъпил по-умно от Ахмед ага, като заповядал в първите три дни след това чудовищно клане да заровят всичките трупове и с това скрил дирите на клането.

Постоянно повтарят, че тия ужаси били извършени не от редовните войски, но от башибозуците,
следователно, без разрешението на властта. На това основание, ако би било доказано, че зверствата са били извършени от редовните войски, то наедно с това би се потвърдила отговорността на властите.

При проверката излиза, че редовните войски са се надпреварвали в зверствата с башибозуците и,
както ще докаже Скайлер в своя отчет,редовните и нередовните войски се отличавали с еднаква жестокост в

Панагюрище. Хафуз паша е не по-малко виновен от Ахмед ага и това е твърде естествено.
Те са турци и за това си приличат. Навред клането е ставало по нареждане на правителството и злодеите, които са извършили ужасните зверства, са получавали награди и почести.

В Панагюрище ни показаха развалините на черквата и на това място, дето се намирал

престолът, имаше куп изгорели кости, върху които лежеше китка цвете.

Това бяха останките на свещеника Тодор Пеев, 85-годишен старец, когото турците изтезавали,

като се надявали за вземат от него пари, сетне измъчили го най-изтънчен начин, както

могат да правят само турците и, най-насетне, изгорили го пред олтара.

Малко по-далеч показваха мястото, дето били до смърт

слепия старец Дончо Стръгнев (?), когото най-сетне хвърлили в огъня и изгорили жив.

Още ни разказваха за мъченическата смърт на стареца Цвятко Бояджиев,

Прочут обществен благотворител, който е много жертвувал за училището,

хранил е за своя сметка много вдовици и сирачета в селото и изобщо

обсипвал с щедростите си както християните, така и турците.

Него го уловили, изболи му очите и след страшна мъка жив го изгорили.

Подобна съдба чакала и другия свещеник Нестор;

от него също така се надявали да измъкнат парици и за това

хладнокръвно му отсичали пръст след пръст, докато най-сетне дошъл ред за двете ръце и главата.

 Показаха ни в двора на една малка къщица един скорошен гроб,

до който стоеше на колене една баба. Тук бил погребан

синът и, осемнайсетгодишно момче, който се бил върнал в родината си малко преди

въстанието и който не вземал в него никакво участие. Турците го уловили и само за

разтуха пред очите на майка му отрязали ръцете му и главата му.

Това обстоятелство, че тия зверства често са били извършвани пред лицето на

плачещите роднини: майки, жени и сестри, уголемява техния ужас.

Що се отнася до числото на злощастните жертви, те са погивали със стотици

 и цялата книга не би стигнала ако бихме на мислили да предадем всичките слушани разкази.

Не само старците и юношите са бивали мъчени и убивани, но жените, момите, децата и

младенците са разделяли същата горчива участ.

Турците не знаят нито жалост, нито състрадание;

в това те са по-лоши и от дивите зверове, защото тигрите, например,

никога не докачат малките от своята порода, а турците хладнокръвно са изваждали

младенците от люлките с острието на щика, и като са ги прехвърляли няколко пъти от

щик на щик, като топка, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки. Те са носели по

улиците деца, нанизани на щиковете, така щото техните главички и ръчички висели над

дупката на пушката, като обливали с кръв своите джелати. Най-сетне те отсичали

главите на децата и карали техните другари да носят тия глави по улиците.

Моля читателите да помнят, че всичките тия факти са записани пред мен от Скайлер и

ще влязат в неговия отчет, а нещастниците, които ги разказваха, горчиво плакаха и

кършеха ръцете си при мисълта за видените от тях зверства.

Стотици жени ни разказваха за това, което те са видели и пострадали. Нито една жена в

Панагюрище не избегна поруганието. Те всички открито си признаваха това. Но в

другите места, жените някога се срамуваха да признаят това и даже направо отричаха

своя позор. Така в Копривщица при Скайлера дойде депутация и той беше твърде

учуден от малобройността на техните заявления. Но като си отиваха, те му оставиха

едно писмо, подписано от всичките, в което те открито заявяваха, че нито една жена от

градеца им не е можала да избегне поруганието. Според техните думи, те не можали да

се решат да говорят с него за това, но като узнали, че той е дошъл за официално

изследване, те не искали да скрият от него истината. Освен това стореното им

безчестие е било такъв общ публичен факт, щото напразно би било да се стараят да

скрият своя позор. Най-безсрамни беснувания турците си позволявали да правят не

само по домовете, но и по дворовете и на улиците. Те даже не познават животинския

срам и не се трудят да скриват своя разврат. Майките са бивали обезчестени пред очите

на своите дъщери; момите пред очите на братята им. Една жена, която си кършеше

ръцете, ни разказа, че я обезчестили в една стая с нейната петнадесетгодишна дъщеря и

младото момиче, като трепереше с цялото си тяло и като си затуляше лицето с ръце,

изповяда, че са го опозорили десет войници. Друга жена на патерици обясняваше, че

била ранена с куршум в крака и изпълнила въздуха с викове от болка, тя била насилена

от трима войници. Малките момичета от десет до дванадесет години били също така

безжалостно осквернени. Една майка ни разказа, че пред очите ù един башибозук

обезчестил нейното дванадесетгодишно момиче, без да гледа на това, че тя като откуп

предлагала себе си и всичко, що имала. Най-сетне очевидци ни разказаха тъжната

повест, как турците намерили момичета от 12 до 15 години и, като обезчестили две,

умъртвили ги заради съпротивлението им, така щото останалите бледни и треперещи от

страх се подчинили безпрекословно на своята съдба.

И след това сър Хенри Елиът и Дизраели ще утвърждават, че всичко това са само

преувеличения? Направените тука зверства и насилия не могат да бъдат преувеличени.

Ние слушахме разкази за такива безумни жестокости, щото сърцето се облива с кръв.

Например, едно шестнадесетгодишно момиче е било обезчестено в присъствието на

стария му, сляп баща и сетне единият от злодеите решил да убие стареца. Момичето се

изтръгнало от ръцете на своите мъчители, и като обвило с ръце врата на баща си,

мъчило се да го запази със снагата си. Всичко било напразно. Два куршума убили на

място бащата и дъщерята. Може би аз би трябвало да искам извинение от читателите за

всичките тия отвратителни подробности… 
Скайлер е събрал неоспорими доказателства за

много други престъпления, дотолкова възмутителни, щото даже тук за тях не

споменавам. .. Скайлер ги е изследвал всичките с хладнокръвието

на хирурга, който вкарва хирургическия нож в най-зловонната рана; но аз се съмнявам,

че той ще може да опише тия факти в своя отчет…“

ИЗ ПИСМОТО НА ДЖ.МАКГАХАН от Пловдив, 10 август 1876

(Превел С. Стамболов. София 1880. Скоро-Печатница на Я. С. Ковачев)