OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния.
Майка му починала на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба по бащина линия. Като отраснал и добил образование, той се посветил в служба на Бога. Бил млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор, като видял неговото усърдие в духовния живот, скоро го постригал за монах. Младият инок се отдал на постнически живот и проявил голямо смирение и послушание.
След седем години бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото ръководство на манастирското братство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и числото на братята за няколко години твърде много се увеличило.
Когато преподобният игумен Никифор починал, братята единодушно избрали за негов заместник Никита, който с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя. Но не било съдено на Никита и на манастирското братство да живеят в мир. Император Лъв Армянин се обявил на страната на иконоборците и възобновил гонението срещу православните. Той изпратил на заточение в различни места на империята всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад. Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в неподходящи за такова време дрехи, много страдал от големия студ и от силните ветрове. Пет дни след като Никита пристигнал на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Никита пристигнал в Цариград едвам жив и отново бил хвърлен в тъмница при тежки условия. По един път на ден му давали по малко мухлясал хляб и смърдяща вода, колкото да не умре от глад и жажда. Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до хитрост: предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра.
Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир. Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка, като мислел, че и най-малкото отклонение от истината е равносилно на пълно отстъпление от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там чрез покаяние да изкупи греха си. Но след това решил, че, където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и без страх поучавал народа да се придържа към православното църковно учение. Като научил за тази му дейност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не изпълни тази повеля, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отговорил със спокоен глас:
– Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от смърт не се боя, а временния живот не обичам. Аз извърших нещо, което не биваше да извърша. Но от послушание се покорих на преподобните старци и, без да искам, изпълнявайки тяхното желание, се причастих заедно с лъжепатриарха Теодот, за което сега съжалявам и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че отсега аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което приех отначало.
Този път преподобни Никита бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на 6 години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет. След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание. Освободен бил и преподобни Никита. Той не се върнал в Мидикийския манастир, а се заселил в безлюдно място близо до Цариград. Изтощен от страдания, той скоро заболял и, като се причастил със светите Тайни, се представил пред Господа. На погребението му се събрали много хора – монаси и миряни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и, като сложили тялото му в специално приготвена ракла, качили го в един кораб и го откарали в Мала Азия, за да бъде погребан в неговия манастир. Раклата била положена до гроба на преподобни Никифор, първият игумен на манастира.
Източник:pravoslavieto.com
След седем години бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото ръководство на манастирското братство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и числото на братята за няколко години твърде много се увеличило.
Когато преподобният игумен Никифор починал, братята единодушно избрали за негов заместник Никита, който с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя. Но не било съдено на Никита и на манастирското братство да живеят в мир. Император Лъв Армянин се обявил на страната на иконоборците и възобновил гонението срещу православните. Той изпратил на заточение в различни места на империята всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад. Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в неподходящи за такова време дрехи, много страдал от големия студ и от силните ветрове. Пет дни след като Никита пристигнал на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Никита пристигнал в Цариград едвам жив и отново бил хвърлен в тъмница при тежки условия. По един път на ден му давали по малко мухлясал хляб и смърдяща вода, колкото да не умре от глад и жажда. Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до хитрост: предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра.
Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир. Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка, като мислел, че и най-малкото отклонение от истината е равносилно на пълно отстъпление от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там чрез покаяние да изкупи греха си. Но след това решил, че, където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и без страх поучавал народа да се придържа към православното църковно учение. Като научил за тази му дейност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не изпълни тази повеля, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отговорил със спокоен глас:
– Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от смърт не се боя, а временния живот не обичам. Аз извърших нещо, което не биваше да извърша. Но от послушание се покорих на преподобните старци и, без да искам, изпълнявайки тяхното желание, се причастих заедно с лъжепатриарха Теодот, за което сега съжалявам и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че отсега аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което приех отначало.
Този път преподобни Никита бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на 6 години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет. След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание. Освободен бил и преподобни Никита. Той не се върнал в Мидикийския манастир, а се заселил в безлюдно място близо до Цариград. Изтощен от страдания, той скоро заболял и, като се причастил със светите Тайни, се представил пред Господа. На погребението му се събрали много хора – монаси и миряни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и, като сложили тялото му в специално приготвена ракла, качили го в един кораб и го откарали в Мала Азия, за да бъде погребан в неговия манастир. Раклата била положена до гроба на преподобни Никифор, първият игумен на манастира.
Източник:pravoslavieto.com
